Папата: християнските общности, оазиси на братство с мюсюлманите
Димитър Ганчев-Ватикана
Коментирайки притчата за блудния син на четвъртата неделя от Великия пост (Лук. 15, 1-3.11-32), папа Франциск очерта перспективите за ангажираността на вярващите в живота на християнската общност и в обществото. „Да продължиаваме по пътя на диалога с нашите братя и сестри мюсюлмани и да работим заедно, за да видим това универсално братство, чийто източник е Бог”, призова Франциск.
Визирайки поведението на бащата, който „се завтича“ към блудния син и също към брат му, който не иска да „участва на празника”, папата каза: „На прага на тази къща сякаш се проявява тайната на нашето човечество; от една страна празника за завърналия се син, а от друга - известно чувство на предателство и възмущение от факта, че се празнува завръщането му. От една страна гостоприемството към преживелия мизерия и болка, който дори е ял храната на свинете; от друга, раздразнение и гняв, поради факта, че се отделя пространство за онези, които не са достойни нито заслужават такава прегръдка“.
„Разбира се, много са обстоятелствата, които могат да доведат до разделение и конфликти – отбеляза папа Бергольо; неоспорими ситуации, които могат да ни доведат до сблъсък и разделение. Не можем да го отречем. Винаги сме заплашени от изкушението да вярваме в омразата и отмъщението като легитимни начини да постигнем справедливост, незабавно и ефективно. Но опитът ни казва, че омразата, разделението и отмъщението само убиват душата на хората, отравят надеждата на децата ни, унищожават и отнемат всичко, което обичаме“.
„Исус ни приканва да погледнем и съзерцаваме сърцето на Отца. Само оттук можем да преоткриваме всеки ден себе си и другите като братя ... Има и друго условие, което никой не може да заличи или унищожи, тъй като е чист дар: състоянието на обичани, очаквани деца, за които Отца празнува“.
"Всичко, което е мое, е твое", дори моята способност за състрадание, ни казва Отца. Нека не попадаме в изкушението да свеждаме нашата принадлежност като Божи чеда до въпрос на закони и забрани, задължения и изпълнения. Нашата принадлежност и нашата мисия няма да се родят от доброволчеството, легализма, релативизма или интегрализма, а от вярващите хора, които всеки ден смирено и постоянно молят: "да дойде царството Ти".
„Скъпи братя – заключи папата - искам да ви благодаря за начина, по който свидетелствате Евангелието на милосърдието по тези земи. Благодаря ви за усилията да направите вашите общности оазис на милосърдието. Насърчавам ви да продължите да развивате културата на милосърдието, в която никой не гледа към другия с безразличие нито обръща глава, когато вижда неговото страдание (виж Апостолическо писмо Misericordia et misera, 20). Продължавайте да бъдете близо до малките и бедните, до отхвърлените, изоставените и игнорираните, продължавайте да бъдете знак за прегръдката и сърцето на Отца. Нека Милосърдният и Милостивият - както често го назовават нашите мюсюлмански братя и сестри - ви укрепва и направи плодотворни делата на неговата любов”.
Преди края на евхаристичната литургия, папа Франциск отправи „специален поздрав към мароканските власти, крал Мохамед VI за неговата покана, както и към всички дали своя принос за успеха на това пътуване".
