През март папата се моли за преследваните християни

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

В някои райони по света да се кръстиш, да четеш Библията, да отидеш на литургия в неделя, да говориш за Исус и да молиш Броеницата, означава да рискуваш живота си. Настоящият сценарий е драматичен, дори е по-сериозен от този на зората на християнството: „Може би изглежда трудно за вярване – посочва папата във видеопосланието – но днес има повече мъченици, отколкото през първите векове“. Според данните в света има почти 300 милиона християни, преследвани заради вярата. „Те са преследвани, защото казват истината и възвестяват Исус Христос на това общество“, пояснява папата.

В 38 държави религиозната свобода е нарушена

Според последния доклад на Папската фондация „Помощ за страдащата Църква“, 38 са държавите в които са регистрирани сериозни или крайни нарушения на религиозната свобода. Но драмата на преследванията – посочва папата – се материализира не само, където това основно право не е гарантирано, а където в страни, които на теория и на хартия закрилят свободата и човешките права“. Тази нарастваща омраза бива подхранвана по-специално от разпространението на екстремистки националистически групи и ислямски фундаменталистки движения.

Нека преследваните общности да почувстват близостта на Христос

Най-преследваната религия в света е християнството. Пред насилието, на което са жертви многобройни християни, се издига викът, идващ от Божието сърце: гласът на молитвата. Затова, Франциск призовава във видеопосланието за сформирането на молитвена мрежа, подкрепяща преследваните общности:

„Нека се молим за християнските общности, по-специално за преследваните, за да почувстват близостта на Христос и техните права да бъдат признати“.

Именно за преследваните християнски общности и причините водещи до тези преследвания, предимно в Близкия Изток, папата говори и в словото си към негово Блаженство Теофил III, Гръко-православен патриарх на Йерусалим на 23 октомври 2017.

„Несигурността на ситуацията и липсата на разбирателство между страните продължават да предизвикват несигурност, нарушаване на основните човешки права и бягството на много хора от техните земи. Призовавам Божията помощ и моля всички заинтересовани да умножат усилията си за постигане на стабилен мир, основан на справедливост и признаване на правата на всички. За тази цел всяко насилие, дискриминация или прояви на нетърпимост към еврейски, християнски и мюсюлмански поклонници, или култови места, трябва да бъдат категорично отхвърлени. Светият град, чието статукво трябва да бъде защитено и запазено, трябва да бъде място, където всички могат да живеят заедно в мир; в противен случай безкрайната спирала на страданието ще продължи за всички.

Отправям специално приветствие към членовете на различните християнски общности в Светите Земи. Надявам се, че те ще бъдат винаги признавани за неразделна част от обществото и като граждани и вярващи ще могат да продължат неуморно да допринасят за общото благо и за развитието на мира и стремежа към по-нататъшно помирение и съгласие. Този принос ще бъде толкова по-ефективен, колкото хармонията между различните Църкви в региона бъде по-голяма. Особено важно в това отношение е засиленото сътрудничество в подкрепа на християнските семейства и младежите, така че те да не бъдат принудени да напускат своята земя. Като работят заедно в тази деликатна област, вярващите от различните вероизповедания също ще могат да израстват във взаимно познание и братски отношения.

Бих искал отново да изразя искреното си желание и ангажираност да напредваме по пътя си към пълно единство, подчинявайки се на горещата молитва на Исус в горницата: „Да бъдат всички едно… та да повярва светът” (Йоан 17,21). Знам че рани от миналото продължават да белязват паметта на много хора. Не е възможно да променим историята, но, без да забравяме сериозните неуспехи на милосърдието през вековете, нека погледнем към едно бъдеще на пълно помирение и братско общение и да работим за това, което ни предстои, според желанието на Господа. Ако не го направим, това би било най-тежката вина днес, би означавало да пренебрегнем както спешния призив на Христос, така и знаменията на времето, които Светият Дух сее по пътя на Църквата. Вдъхновени от един и същ Дух, нека не позволим споменът от времена, белязани от липса на комуникация или взаимни обвинения, или настоящи трудности и несигурност за бъдещето, да ни попречат да вървим заедно към видимо единство, нито да ни възпрепятстват да се молим и да работим заедно за прогласяването на Евангелието и в служението на нуждаещите се. В това отношение продължаващият богословски диалог между католиците и православните, в който Гръко-православната патриаршия в Йерусалим участва активно и конструктивно е утешителен знак на надежда в нашето пътуване. Колко благо би било ако можем да кажем за католиците и православните, живеещи в Йерусалим, думите на евангелист Лука за първата християнска общност: “А всички вярващи бяха заедно ... едно сърце и една душа” (Деяния 2:44; 4:32).

Ваше Блаженство, най-сърдечно благодаря на Вас и на изтъкнатите членове на делегацията за вашето посещение. Изразявам своята близост с нашите християнски братя и сестри в Светите Земи и най-добрите си чувства към нашите приятели от другите големи религии, които живеят там. Надявам се и се моля денят на стабилен и траен мир за всички скоро да настъпи. “Искайте мир за Йерусалим: да добруват ония, които те обичат! [...] Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!" (Псалм 121: 6-8)“.