Папата на Богоявление: Исус е истинската светлина на света

Светла Чалъкова – Ватикана

На Богоявление, празника, който напомня преклонението на Мъдреците пред Исус, „имаме възможността да направим един хубав дар на нашия Цар: злато, тамян и смирна“. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства в препълнената ватиканска базилика за празника Богоявление. Като почерпи вдъхновение от даровете, занесени от Мъдреците на новородения Младенец – злато, тамян и смирна – папата поясни:

„Златото, смятан за най-безценния елемент, припомня, че трябва да отдадем първото място на Бог. Трябва да му се преклоним. Но за да го направим трябва да лишим себе си от първото място и да се признаем за нуждаещи, а не самодостатъчни. Тамянът символизира молитвата, която като аромат се издига към Бог (Пс. 141, 2). Но както тамяна, който за да даде аромат, трябва да изгори, така също молитвата трябва да „гори“ известно време, дарявайки го на Господ. И накрая, смирната, мирото, което ще бъде използвано, за да се обгърне с любов тялото на Исус, свалено от кръста (Йоан 19, 39). Угодно е на Господ, когато полагаме грижи за измъчените от страданието тела, за неговата най-слаба плът, за онзи, който е останал назад, за онзи, който може само да получава без да може да даде нещо материално в отплата“.

В проповедта си папа Франциск подчерта някой основни акценти на днешния празник.

На първо място, „Исус дойде за всички, но не на величествените сцени на света, а в сияйната бедност на Витлеем. При раждането на Исус, евангелията цитират имената на властимащите по онова време, кесаря Августа, Кириний , Ирод . Но Бог не застава на преден план в света, за да се покаже“, каза папата.

„Божията светлина не отива при онзи, който блести от собствена светлина. Бог се предлага, не се налага; озарява, не заслепява. Винаги е голямо изкушението да се обърка светлината на Бог със светлините на света. Колко пъти сме преследвали изкусителните блясъци на властта и успеха, убедени, че служим на Евангелието! Но по този начин обърнахме светлините в грешна посока, защото Бог не бе там. Неговата светлина е нежна, сияе в смирената любов. Колко пъти също, като Църква, се опитахме да сияем със собствена светлина! Но не сме ние слънцето на човечеството. Ние сме луната, която, дори със своите сенки, отразява истинската светлина, Господ. Той е светлината на света (Йоан 9, 5), а не ние!“.

Оттук папа Франциск подчерта необходимостта да „се изправим, т.е. да  се освободим от нашата заседналост и да тръгнем на път. „В противен случай  - предупреди той - ще останем неподвижни, като книжниците, с които се консултира Ирод, и които знаеха добре къде бе роден Месията, но не се помръднаха“.

„Противно на тях, Мъдреците реализират пророчеството. Те се изправят, за да бъдат обгърнати от светлината. Те сами виждат звездата на небето, а не книжниците, не Ирод, никой в Йерусалим. За да намерим Исус е необходимо да тръгнем по различен маршрут, да вземем друг алтернативен път, неговия, пътя на смирената любов. Но трябва също да постоянстваме по този път. Днешното Евангелие завършва, като казва, че Мъдреците, след като срещнаха Исус, тръгнаха „по друг път за страната си“ (Мт. 2, 12). Един друг път, различен от този на Ирод. Един път, алтернативен от този на света, като този на всички онези, които на Рождество са с Исус: Мария, Йосиф, пастирите. Те, като Мъдреците, оставиха своите домове и се превърнаха в поклонници по пътищата на Бог. Защото само онзи, който оставя своите светски пристрастия, за да тръгне на  път, намира тайната на Бог“.

„Днес – завърши папата – сме призовани да подражаваме на Мъдреците. Те не дискутират, а вървят; не остават да гледат, а влизат в дома на Исус; не застават на центъра, а коленичат пред Него, който е центъра; не се вглъбяват в своите планове, а са готови да тръгнат по други пътища. В техните жестове се откроява тясната връзка с Господ, радикална отвореност за Него, тотално обвързване с Него… В това Рождественско време, което е към своя край, нека не губим възможността да направим един хубав дар на нашия Цар, дошъл за всички нас, но не на величествените сцени на света, а в сияйната бедност на Витлеем. Ако го направим, неговата светлина ще засияе над нас“.