Папата: Църквата е призована да се вслуша във вика на човечеството

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

Истина към самите себе си и към Бог: това бе основният акцент в словото на папа Франциск към семинаристите от архидиоцеза на Агридженто, придружени от своя архиепископ, кард. Франческо Монтенегро, който малко преди аудиенцията, проведе частен разговор с папата.

Като учениците от Емаус

На семинаристите папата посочи четири ключови думи, вдъхновявайки се от библейския образ на учениците от Емаус, припомняйки също и наскоро завършилия във Ватикана Синода за младежите. В словото си папата припомни пътя, по който всички сме призовани да преминем, имайки пред себе си Господ, като единствен осветява пътя. „Възкръсналият Исус ни среща докато вървим през живота, който същевременно е пътя, т.е., реалността в която всеки един от нас е призован да живее, и е едно вътрешно пътешествие, пътя на вярата и надеждата, който познава моменти на светлина и моменти на мрак. Тук, по пътя, Господ ни среща, изслушва и ни говори“.

Без маски

Истината според папа Франциск трябва да се търси в слушането на Словото Божие в постоянния и взаимен диалог с Исус. „Той изслушва мен, а аз в Него. Без преструвки, без маски. Това вслушване на сърцето в молитвата ни възпитава да бъдем хора, способни да изслушваме другите, да се превърнем, ако Бог иска, в свещеници, които изслушват; възпитава ни да бъдем все повече Църква, която изслушва, общност, която умее да изслушва. Църквата – прибави папата – е изпратена в света, за да се вслушва във вика на човечеството, който често е тих, подтиснат и заглушен вик“.

Семинарията място за духовно разпознаване

Исус придружава учениците от Емаус, изваждайки от тях надеждата и разочарованието, но – припомни папата – Той не само е добър приятел, но също и добър лекар, който понякога трябва да „използва скалпела“. Ето защо е важно да се научим да разпознаваме и разграничаваме, а семинарията е подходящото място, но за това е необходимо някой , който да придружава. „Много от проблемите, които се появяват в живота на свещеника се дължат на липсата на духовно разпознаване през годините в семинарията. Това не се случва с всички и винаги, но се случва с мнозина. Нормално е, а това важи също за брака: някой неща, които не са разрешени в началото, могат да се превърнат в проблем впоследствие. Тайната на призванието и духовното разпознаване е шедьовър на Светия Дух, който се нуждае от сътрудничеството на призования младежи и на възрастния, който го придружава“.

Не сме индивидуални мисионери

Мисията бе последната ключова дума посочена от папа Бергольо на семинаристите, който им припомни значението на „синодалната мисия, на това да се върви заедно към другите. „Не се поддавайте на изкушението да бъдете „добри индивидуални мисионери, а работете в общение, за да бъдете оформени от Светия Дух. Твърде често нашата оформяне е било индивидуално, отколкото колегиално, братско. Вероятно по този начин се представят прекрасни индивиди, но липсва свидетелството на общението, на колегиалността.  Благодарение на Бог се наблюдава едно узряване в тази сфера, също принудени от липсата на свещеници, но общението не се прави по принуда, трябва да вярваме и да бъдем послушни на Духа“.