Папата: живият икуменизъм е отличителна черта на Латвия

Светла Чалъкова – Ватикана

Вярата не е „предмет от миналото“ и не трябва да се превърне в „музейна атракция“. Това каза папа Франциск в словото си в Лютеранската катедрала на Рига, най-голямата средновековна катедрала в Балтийските републики, изградена в късен романски стил в средата на ХІІІ век. В обръщението си към присъстващите представители от различните християнски деноминации в страната папата благодари на християните за тяхното общо свидетелство на вярата. На срещата присъстваха делегации от Католическата църква, Руската православна църква, Англиканската църква, Баптистката църква, Методистката църква, Епископалната църква и на два клона на Петдесятническата църква.

В поздравителното си слово към папа Бергольо, лютеранския архиепископ на Рига Янис Ванагсил, цитира разделенията и насилията между различните християнски деноминации в миналото. Но въпреки това – подчерта той - „трудният половин век под атеистичното съветско иго, болезнено ни напомни онова, което Господ поиска: „Всички да бъдат едно само нещо“. През мрачните години на комунистическия режим християните дадоха общо свидетелство пред света“, припомни архиепископът.

Жив икуменизъм

От своя страна папа Франциск припомни, че различните християнски Църкви „съумяха да породят едно единство, запазвайки богатството и уникалността, присъщи на всяка една от тях. Бих се осмелил да кажа, че това е един ‘жив икуменизъм’, който е една от особените характеристики на Латвия“. Папа Франциск се спря на органа на катедралата, който е един от най-старите в Европа, и който в епохата на откриването му бе най-големия в света.

„Той бе инструмент на Бог и на хората, за да се издигне погледа и сърцето. Днес е емблема на този град и на тази катедрала. За жителите на този град той е повече от монументален орган: той е част от неговия живот, от неговата традиция, от неговата идентичност. За туриста, разбира се, е художествен предмет, който трябва да се опознае и фотографира. Това е една опасност,  която винаги ни заплашва: да се превърнем от жители в туристи. Да превърнем онова, което ни идентифицира в предмет от миналото, в туристическа и музейна атракция, която припомня жестовете от миналото, високата историческа стойност, но която не предизвиква вече туптенето на сърцата у тези, които го слушат“.

Вярата не е туристическа или музейна атракция

Светият отец предупреди, че „същото може да се случи и с вярата. Можем да престанем да се чувстваме християни-жители, за да се превърнем в туристи. Нещо повече, същото може да се случи с цяла наша християнска традиция: да бъде сведена в предмет от миналото, който затворен между стените на нашите църкви, престава да пее мелодията способна да движи и вдъхновява живота и сърцето на тези, които го слушат“.

Музиката на Евангелието

„Ако музиката на Евангелието престане да бъде изпълнявана в нашия живот и се превърне в една хубава партитура от миналото, не ще съумее повече да разчупи задушаващата монотонност, която възпрепятства вдъхновяването на надеждата, правейки по този начин стерилни всички усилия. Ако музиката на Евангелието престане да вибрира в нас, това означава, че сме загубили радостта, която извира от състраданието“.

„Ако музиката на Евангелието престане да ехти в нашите домове, на нашите площади, на работното място, в политиката и икономиката, означава че сме загасили мелодията, която ни насърчаваше да се борим за достойнството на всеки мъж и жена от всякакъв произхода, затваряйки се в „моето“, забравяйки за „нашето“, за общия дом, който засяга всички“.

Възможност за общение и помирение с Отца и братята

Оттук папата посочи „единствения възможен път за всеки икуменизъм: кръста на страданието на многобройни младеж, възрастни и деца подложени често на експлоатацията, на безсмислието, на липсата на възможности и на самотата“. Що се отнася до трудностите, с които се сблъскваме в нашето време папата прибави: „Ако Христос ни сметна за достойни да живеем в тези времена, в този час – единствения, който имаме – не можем да си позволим да бъдем сломени от страха, нито да позволим да отмине, без да го приемем с радостта на предаността. Господ ще ни дари силата да превърнем всяко време, всеки момент, всяка ситуация във възможност за общение и помирение с Отца и братята, особено с онези, които днес са смятани за по-нисши или предмет за изхвърляне“.

Икуменическата среща с папата в лютеранската катедрала на Рига бе придружена от песнопенията на един хор от момичета.