Апел на папата от Женева: да служим на страдащото човечество

Адриана Мазоти-Димитър Ганчев-Ватикана

„Ако днес сме тук, това се дължи на нашите предшественици, избрали пътя на прошката и отдали силите си, за да отговорят на волята на Господ „всички да бъдат едно“, посочи папата в словото си. Заслуга за тази икуменическа среща имат също и всички ония, които „тласкани от желанието на Исус, не са останали в плен на заплетените възли на противоречията, а са намерили смелостта да преминат отвъд и вярват в единението“, допълни папа Бергольо.

„Ние сме наследници на вярата, милосърдието и надеждата на мнозина, които с невъоръжената сила на Евангелието имаха смелостта да променят посоката на историята –подчерта папата. Онази история довела ни да се съмняваме едни в други и се отчуждаваме, подчинявайки се на диаболичната ескалация на непрестанни разделения. Благодарение на Светия Дух, вдъхновител и водач на икуменизма, посоката е променена: към помиреното общение и видимата проява на онова братство, което обединява вярващите“.

Неразривната връзка между икуменизъм и мисия

Припомняйки повода за апостолическата си визита, 70 години от основаването на ССЦ, папа Франциск подчерта, че „мисията е насочена към всички народи и че всеки последовател на Христос, за да бъде такъв, трябва да се превърне в апостол“. Заедно с това зададе въпроса „как могат разделените християни да евангелизират?. Този спешен въпрос още повече утвърждава посоката на нашия път и обяснява молитвата на Господа за единство – „за да повярва света“ (Йоан 17,21). Франциск изрази безпокойството, че днес „икуменизъм и мисия не са тясно свързани както в началото. Мисионерският мандат, който е повече от дяконията и от насърчаването на човешкото развитие, не може да бъде забравен или изпразнен от съдържание – посочи Франциск. Това е нашата идентичност. Известяването на Евангелието  по всички краища на света е заложен в нашата християнска природа“. Оттук и призива му за „нов евангелизаторски устрем“. „Сигурен съм – каза папата - че ако този мисионерски устрем се увеличи, тогава ще се увеличи и единството между нас“.

Да вървим, да се молим и работим заедно

Папата коментира и мотото на своята визита в Женева – „Да вървим, да се молим и работим заедно“. Това означава „движените в две посоки: навътре, за да се насочваме постоянно към центъра и признаем, че сме филизи в лозата на Исус, и навън, към екзистенциалните периферии в съвременния свят“. Този път трябва да бъде придружаван от молитвата, защото „без нея общението ще се задуши и няма да напредне“. Папата посочи и полето за обща дейност: комисиите в които различните Църкви –членове на ССЦ и представители на Католическата църква работят заедно в областта на богословието, възпитанието, както и общото честване на Молитвения ден за грижата за творението.

Да служим заедно на страдащото човечество

Освен това, църковната дейност има един много добре определен синоним: „дяконията“, тоест, служението, което Църквите - членки на ССЦ изразяват в т.н. „поклонничество за справедливост и мир“:

„Доверието в Евангелието зависи от начина по който християните отговарят на вопъла, идващ  от всички краища на света, на жертвите на драматичното увеличаване на социалното изключване, което е причина за бедността и подхранва конфликтите –подчерта накрая папата. Бедните и слабите са все по-маргинализирани, без хляб, работа и бъдеще, докато богатите винаги са малко на брой и винаги богати. Нека се вслушаме във вопъла на страдащите и проявим състрадание, защото в християните е заложено сърце, което вижда всичко“.

Папа Франциск изрази безпокойството, че „някои християни са безразлични към намиращите се в материално затруднение. Още по тъжно е когато някои смятат собствените блага за ясни знаци за божествено предпочитание, вместо като призив за отговорно служение към човешкото семейство и грижа за творението“.

Папата завърши словото си с въпроса: „Нека се запитаме какво можем да направим заедно? Ако едно дело е възможно, защо не го планираме и извършим заедно, за да почувстваме по-силно братството в извършване на конкретното милосърдие?“.