Папата: нека Бог приеме жертвите на пандемията. Няма вяра без свобода

Ватикан Нюз

„Нека днес се молим за починалите от пандемията. Те умряха сами, без милувката на своите близки, мнозина дори бяха лишени от погребение. Нека Господ ги приеме в славата си“. Тази бе молитвата, с която папа Франциск започна утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В проповедта си Франциск коментира днешното Евангелие (Йоан 10, 22-30), в което юдеите искат от Исус да каже открито дали той е Христос. Но Господ отговаря: „казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци“. Това – каза папата – поражда едно съмнение: дали аз вярвам? Какво ме спира пред врата, която е Исус? „Съществуват предходни нагласи за изповядването на Исус. Също за нас, които сме в стадото на Исус. Те са като „предходен неприязън“, който не ни позволява да вървим напред в познанието на Господ“.

Първото препятствие е богатството: „Също мнозина от нас, които влязохме през вратата на Господ, след това се спиряхме и не вървим напред, защото сме затворени в богатствата. Господ бе строг с богатствата, защото те са пречка, за да се върви напред. Но трябва ли да изпадаме в пауперизъм? Не, но не трябва да бъдем и роби на богатствата, не трябва да живеем за богатствата, защото те са господар, те са господаря на този свят и не можем да служим на двама господари. Богатствата ни спират“.

„Другото нещо, което ни пречи да вървим напред в познанието на Исус, в принадлежността към Исус – каза папата – е строгостта: строгостта на сърцето. Също строгостта в тълкуванието на Закона. Исус порицава фарисеите и законниците за тази строгост, която не е преданост: предаността е винаги дар Божий; строгостта е една сигурност за мен самия“. Франциск разказа един епизод: една жена, която е участвала на една венчавка в събота следобед го попитала дали литургията важи като неделна литургия, независимо, че четивата са други. Страхуваше се да не падне в смъртен грях, защото е присъствала на литургия, която не е истинска, защото четивата не са били истински. „Тази жена – каза папата – принадлежеше на едно църковно движение... строгост. Това ни отдалечава от мъдростта на Исус, това ни отнема свободата. Много пастири усилват тази строгост в душите на вярващите, а тази строгост не ни позволява да влезем от вратата на Исус“.

Папата се спря и на едно друго препятствие: леността. Онази умора, която „ни отнема желанието да вървим напред и ни води до хладината, прави ни хладникави. Леността е едно от нещата, които ни пречат да вървим напред“.

Друга лоша нагласа според папата е клерикализма, защото „ни поставя на мястото на Исус“, когато създаваме ние критериите и правилата. „Това – каза папата – е клерикализъм, който отнема свободата на вярата у вярващите. Това е болест, много лоша болест в Църквата“, предупреди папата.

Последната нагласа, която ни пречи да напредваме в познанието на Исус е „светския дух“. „Когато – каза папата – спазването на вярата, практикуването на вярата се превръща в суета. Всичко е суетно, светско. Нека само си помислим за отслужването на тайнствата в някои енории: колко суета има в тях! И не се разбира добре благодатта от присъствието на Исус“.

Във всички тези нагласи – привързаността към богатството, леността, строгостта, суетата, клерикализма, идеологиите – липсва свободата, а без свободата не можем да следваме Исус. Разбира се – каза папата – понякога свободата преминава отвъд границите и можем да се подхлъзнем. Но по-лошо е да се подхлъзнем преди да започнем да вървим към Исус. Затова – бе молитвата на папата в края на проповедта – нека се молим на Господ да ни озари, за да видим дали вътре в нас имаме свободата да вървим към Него и да станем овце от неговото стадо“.