Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана  (Vatican Media)

Папата: нека любовта в семействата да укрепва и расте

На утринната литургия във Ватикана Францик отправи молитва за семействата, припомняйки днешия международен ден, посветен на тях от ООН. В проповедта папата подчерта, че вярата в Исус води към радостта и свободата, докато строгостта причинява смущение.

Ватикан Нюз

„Днес е Световния ден на семейството: нека се молим за семействата, за да укрепва в тях Духа на Господ, духа на любовта, почитта и свободата“. Тази бе молитвата, с която папа Франциск започна утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В проповедта си папата коментира откъсът от Деянията на Апостолите (15, 22-31), в който Павел и Варнава са изпратени при покръстилите се езичници в Антиохия, смутени и объркани от думите на някои от тях, които нямат роля в общността. Апостолите отправят едно писмо, което насърчава и поражда радост в новите ученици, обяснявайки им, че не са задължени да бъдат обрязани според Мойсеевия закон, както претеднират някои фарисеи, станали християни.

„В Деянията на Апостолите – каза папата – виждаме, че в Църквата, в началото, имаше мирни времена, но имаше и време на гонения, време на смущения. И това е аргумента на първото четиво днес: време на смущение“. Случи се така, че християнита, произхождащи от езичеството, повярваха в Исус Христос и получиха кръщението, и бяха щастливи: бяха приели Светия Дух. От езичеството до християнството: без междинен етап“.

„Но имаше и християни от юдаизма, които твърдяха, че не това не може да се направи. Ако някой е бил езичник, първо трябва да стане евреин, един добър юдеин, а след това да стане християнин“. Християните, покръстени от езичеството не разбираха това: „Но защо, нима сме християни от втора класа? Не може ли да се премине от езичеството направо към християнството?“. Питаха се дали Възкресението на Христос доведе или не древния закон до по-голяма пълнота. Бяха смутени и дискутираха много помежду си“.

Юдеите твърдяха своята теза „с пастирски аргументи, с богословски аргументи, също някои морални“ и това „поставяше под въпрос свободата на Светия Дух, също безвазмездния дар на Възкресението Христово и на благодатта. Те бяха методични и също строги“. Исус беше порицал тези законници, че превръщат прозелитите в по-лоши от тях. „Тези хора бяха свели Закона, догмата в идеология, в една религия от наредби и с това отнемаха свободата на Духа. Техните последователи също бяха „строги хора“, които не познаваха радостта от Евангелието. Съвършенството на пътя, за да се следва Исус, бе строгостта. Тези законници манипулираха съвестта на вярващите, караха ги или да станат строги или да си тръгнат“.

Папата подчерта: „Страгостта не е от добрия Дух, защото поставя под въпрос безвъзмездността на Изкуплението, безвъзмездността на Възкресението на Христос и през историята на Църквата това се повтори не веднъж. Нека се помислим само за пелагианите, известни със своята строгост. Също в наши дни сме свидетели на някои апостолски организации, които изглеждаха много добре организирани, ,които работиха добре... но бяха строги, всички еднакви една с друга, и след това узнахме за корупцията, която бе вътре в тях, също в основателите“.

„Където има строгост, липсва Божия Дух, защото Духа Божий е свобода. Тези хора отнемаха свободата на Духа Божий и безвъзмездността на Изкуплението. Но оправданието е безвъзмездно. Смърта и Възкресението на Христос са безплатни. Не се заплащат, не се закупуват: те са дар“.

„Апостолите се събират на този събор и накрая написват писмо, което започва така: Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща“: да не бъркат християнството с езичеството и накрая, когато тези християни, които бяха смутени, събрани в асамблея, получават писмото се „зарадваха заради утешението“. От смущението към радостта. Духът на строгостта винаги води до смущение. Докато духът на евангелската свобода води до радостта, защото именно това е, което донесе Исус със своето Възкресение: радостта. Връзката с Бог, връзката с Исус не кара да кажеш: „Аз ще направя това, но Ти ще ми дадеш онова“, също като търговските връзки. Връзката с Бог и с Исус е безвъзмездна, така както бе безвъзмездна връзката на Исус с учениците: „Вие сте мои приятели. Не ви наричам вече слуги, а ви наричам приятели. Не вие избрахте мен: аз избрах вас“: това е безвъзмездие.

„Нека изпросим от Господ да ни помогне да разпознаваме плодовете на евангелската благодат, от плодовете на неевангелската строгост, и да ни освободи от всяко смущение от онези, които поставят вярата, живота на вярата под казуистични предписания, които нямат смисъл. Позовавам се на онези предписания, които нямат смисъл, а не на Заповедите. Нека Господ ни освободи от този дух на строгост, който отнема свободата“.

15 Май 2020, 09:15
Прочети всичко >