Папата се моли за хората с увреждания и за грижещите се за тях
Ватикан Нюз
Папа Франциск предстоятелства светата литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана в съботата от Пасхалната Осмодневница, в навечерието на Неделята на Божественото милосърдие. В молитвеното намерение, предложено в началото на литургията папата призова за се молим за здравните работници, които се грижат за хората с увреждания, заразени от новия коронавирус.
„Вчера получих писмо от една монахиня, която работи като преводачка с жестомимичния език за глухонемите и ми разказва за трудната работа на здравните работници, медицинските сестри, лекарите с хората с увреждания, засегнати от Covid-19. Нека се молим за тях, които винаги са в служба на тази хора, нямащи уменията, които имаме ние“.
В проповедта си папата коментира първото литургично четиво от Деянията на Апостолите (4, 13-21) и Евангелският откъс, разказващ за апостолите, които биват изпратени на мисия (Мт. 16, 9-15).
В Деянията на Апостолите, се раказва, че „старейшините и книжниците като виждаха смелостта на Петра и Йоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се“. Не разбираха, как тези хора бяха толкова смели и имаха тази прямота. „Тази дума се превръща в стила на проповедниците: прямота и смелост. Деянията на Апостолите са пълни с това: учениците поясняваха с прямота на евреите тайната на Исус".
„Има един стих от Посланието до Евреите, който много ми харесва: нещо в общността не върви както трябва, тези християни охладняват, и авторът на посланието им казва да си припомнят първите дни, в които са издържали на голяма и тежка битка, да не изоставят „своето дръзновение“. „Не може да бъдеш християнин без дръзновението, без прямотата – каза папата – Ако, за да обясниш твоята позиция, се подхлъзнеш в идеологиите, това означава, че ти липсва свободата да говориш. Старейшините и книжниците са жертви на тази прямота. Вместо да приемат истината, сърцата им бяха толкова затворени, че търсиха пътя на компромиса. Те са поставени на тясно от прямотата. Сърцето им бе покварено“.
"Проповядването не може да влезе в покварените сърца. Грешници да, но покварени никога. Петър не се бе родил смел, но какво се случи сега? От къде дойде тази смелост? Какво се случи в сърцето на този човек? Това е дара на Светия Дух: прямотата, смелостта, дръзнованието са дарове, благодат, която дарява Светия Дух в деня на Петдесятница. След като учениците получават Светия Дух отидоха да проповядват: все още не толкова смело, защото това бе нещо ново за тях. Това е последователността, знакът на християнина, на истинския християнин: той е смел, казва цялата истина, защото е последователен“.
„Нека Господ – завърши папата – ни помага винаги, да за бъдем смели, не неблагоразумни, а с християнска смелост“.
