Папата се моли семействата на преоткрият истинските чувства

Ватикан Нюз

 Папа Франциск продлължава да служи всяка сутрин светата литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, която по негово желание се излъчва на живо онлайн, като израз на близостта му до всички вярващи, които не могат да участват лично на светата литургия и да се доближат до Евхаристията по причина на кризата с коронавирус. Тази сутрин, въвеждайки богослужението папата продължи да се моли за болните и семействата.

„Нека продължим да се молим за болните. Мисля си за семействата, затворени в домовете си, за децата, които не ходят на училище, за родителите, които не могат да излезнат навън; някои от тях вероятно са в карантина. Нека Господ им помогне да преоткрият нови начини, нови изрази на любов и съжителство в тази нова ситуация. Това е хубав повод, за да се преоткрият истинките чувства чрез креативността в семейството. Нека се молим за семейството, та отношенията в него в този момент да разцъфнат винаги за доброто“.

В проповедта Франциск коментира литургичните четива за деня, заимствани от Книгата Царства (4Цар. 5, 1-15) и Евангелието според Лука (4, 24-30). Предлагаме ви текста на папската проповед.

„И в двата текста, над които днес литургията ни приканва да размишляване се среща едно поведение, което привлича вниманието, едно човешко поведение, но не добродушно: възмущението. Хората от Назарет, започва да слуша Исус, харесваше им как говореше, но след това някой каза: „Този в кой университет е учил? Този е синът на Мария и Йосиф, който е дърводелец! Какво е дошъл да ни говори?“. И народът се възмути (Лк. 4, 28). Това възмущение ги води до насилието. Онзи Исус, на когото се възхищаваха в началото на проповедта е изгонен навън, за да хвърлят от планината (ст. 29).

Също Нееман – който бе добър човек, отворен за вярата – се възмущава, когато пророкът му казва, че трябва да се потопи седем пъти в реката Йордан. Но защо? „Ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата; нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? И като се обърна си отиде ядосан“ (4Цар. 5, 11-12). Възмутен, ядосан.

Също в Назарет има добри хора; но какво стои зад тези добри хора, които ги води то това възмущение? А в Назарет е по-зле: насилието. Както хората от синаготата в Назарет, така и Нееман, мислеха, че Бог се показва само в необикновените неща, в нестандартните; че Бог не може да действа обичайните неща от живота, в семплотата. Пренебрегваха обикновените неща. Те се възмущават, пренебрегват обикновените неща. Нашият Бог ни помага да осъзнаем, че Той винаги действа в простотата: в простотата, в дома в Назарет, в простотата на ежедневната работа, в простотата на молитва.. Обикновените неща. Докато, светския дух ни води към суетата, към показността.

И двете истории свършват с насилие: Нееман беше много възпитан, но затваря вратата в лицето на пророка и си тръгва. Насилие, това е жест на насилие. Хората в синаготата започват да се разпалват, и взимат решението да убият Исус, но несъзнателно, и го изгонват, за да го хвърлят от планината. Възмущението, гнева е едно лошо изкушение, което води до насилие.

Преди няколко дни ми показаха едно видео за вратата на една сграда, поставена под карантина. На видеото се виждаше един човек, един млад човек, който искаше да излезе. А портиерът на сградата му казва, че не може да излезе, и тогава младия човек започва да го удря, с гняв, с пренебрежение. „Кой си ти, за да ми забраниш аз да излезна, негър?“. Гневът е поведението на високомерните, но на високомерните с бедна душа, на високомерните, които живеят само с илюзията, че се са повече от това, което показват. Това е една „духовна класа“, хора, които се възмущават, разгневяват: дори, много пъти тези хора имат нужда да се разгневят, да се възмутят, за да се почувстват някой.

Също на нас може да се случи това: „фарисейският скандал“ го наричат богословите, т.е. да се скандализирам за неща, които показват семплотата на Бог, семплотата на бедните, семплотата на християните, казвайки: „Но този не е Бог. Не не. Нащия Бог е по-ерудиран, по-мъдър, по-важен. Бог не може да действа в тази семплота“. Гневът винаги води до насилие; както физическо насилие, така и насилието чрез думи, което убива също като физическото.

Нека се замислим над тези два откъса: за възмущението и гнева на хората от синагогата в Назарет и възмущението на Нееман, защото не разбира семплотата на нашия Бог.