Литургия в Санта Марта: папата се моли за работещите в този труден момент

Ватикан Нюз

Папа Франциск продължава да ослужва на живо онлайн литургията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана и ще продължи да го прави и тази седмица с оглед на извънредната ситуация, създала се по причина на коронавируса, довела до преустановяването, вече в много части на света на литургиите с присъствието на вярващите, за да се избегне разпространението на заразата. Тази сутрин папа Франциск, предстоятелства литургията за Трета постна неделя. В началото на литургията папата призова да се молим за болните и всички онези, които в този труден момент, със своята работа гарантират основните услуги на обществото в този труден момент.

„През тази неделя от Великите пости нека всички заедно да се молим за болните, за страдащите. Днес бих желал да отправя с вас една специална молитва за хората, които със своята работа гарантират функционирането на обществото: тези които работят в аптеките, супермаркетите, транспорта, полицейските служители. Нека се молим за всички тях, които продължават да работят, за да може в този момент социалният живот, живота в градовете да върви напред“.

След това папата прочете входния антифон на литургията:

„Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми. Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен“ (Псалм 24,15-16).

В проповедта си Франциск коментира Евангелието за тази Трета постна неделя, разказващо за разговора между Исус и самарянката  (Йоан 4, 5-15.19б-26.39a.40-42).

Предлагаме ви текста на папската проповед:

„Днес Евангелието ни представя един диалог, един исторически диалог – не една притча – една среща на Исус с една жена, с една грешница“.

За първи път, тук в този откъс, Исус заявява своята самоличност. Заявява я на една грешница, които има смелостта да Му каже истината: „Тези, които съм имала не са моите съпрузи“ (ст. 16-18). И послед със същия аргумент отиде да възвести Исус: „Елате и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?“ (ст. 29). Не отива с богословски аргументи – както вероятно искаше при диалога с Исус: „На тази планина, на другата планина...“ (ст. 20) – отива с нейната истина. Нейната истината е това, което я осветява, оправдава, това е, което Господ използва, за да възвести Евангелието: не можем да бъдем ученици на Исус без собствената истина, онова, което сме. Не можем да бъдем ученици на Исус единствено с аргумантации. Тази жена има смелостта да диалогира с Исус, защото тези два народа не диалогираха по между си (ст. 9); има смелостта да покаже интерес към предложението на Исус, за онази вода, защото знаеше, че бе жадна. Има смелостта да изповяда своите слабости, своите грехове; дори, смелостта да използва своята история, като гаранция, че този който е срещнала е пророк. „Каза ми всичко що съм направила“ (ст. 29).

Господ иска винаги да диалогира прозрачно, без да се крият нещата, без двойствени намерения: „Такъв съм“. Така трябва да говоря с Господ, такъв какъвто съм, с моята истина. И така, от моята истина, чрез силата на Светия Дух, ще открия истината: че Господ и Спасител, Онзи, който дойде да ме спаси, да ни спаси.

Този толкова прозрачен диалог между Исус и жената завършва с изповедта на месиянската реалност на Исус, и обръщането на хората от Самария, с онези „полета“, които Господ видя  „побелели“, които идваха при него, защото бяхаузрели за жетва (ст. 35).

Нека Господ ни даде благодатта да се молим винаги с истината, да се обръщаме към Него с моята истина, а не с истината на другите, не истините пропити от аргументи: „Вярно е, имах петима съпрузи, тази е моята истина“ (ст. 17-18).