Vatican News
Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Франциск се моли за починалите от коронавирус лекари и свещеници

На утринната литургия във Ватикана папата благодари на лекарите, медицинския персонал и свещениците, грижещи се за болните от Covid-19: един премер за героизъм. В проповедта папата предупреди да се пазим от греха на апатията.

Ватикан Нюз

На утринната литургията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, папа Франциск отправи молитва за здравномедицинския персонал и свещениците, които се грижат за болните от коронавирус, излагайки на опасност живота си. До този момент 24 са починалите лекари, почти 5 хиляди са заразените здравни работници и около 50 са починалите свещеници, по причина на епидемията. Ето какво каза папата в началото на литургията:

„Получих през тези дни вестта за починали лекари, свещеници и медицински работници, които са се заразили, грижейки се за болните. Нека се молим за тях, за техните семейства, и да благодарим на Бог за героичния пример, който ни дават, в грижата им за болните.

В проповедта си папа Франциск коментира евангелието за деня (Йоан 5, 1-16), в което Исус изцелява болният при къпалнята Витезда, подчертавайки опасността на един особен грях: апатията. Предлагаме текста на папската проповед:

„Днешната литургията ни подтиква да размишляваме над водата, като символ на спасението, защото е средство на спасение, но водата е също средство за унищожение: нека само си спомним за Потопа... Но в тези четива, водата е средство за спасение. В първото четиво, водата носи живот, облагородява морската вода, една нова вода, която изцелява. В Евангелието в посочената къпалня ходеха болните, за да се изцелят, защото се казваше, че понякога водата се раздвижва, като една река, „защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат“. И там – както казва Евангелието - лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата“. И там – продължава Евангелието – „имаше един човек, болен от 38 години. От 38 години там, чакайки да бъде изцелен. Това ни кара да се замислим, нали? Твърде много време... защото, ако някой иска да бъде изцелен намира начин, намира някого, който да му помогне, който е по-бърз и по-хитър... но този човек е там от 38 години, до такава степен, че не се знае дали е болен или мъртъв.. Исус, виждайки го да лежи, и познавайки реалността, че от доста дълго време е там му казва: „Искаш ли да се изцелиш?“. А отговорът е интересен: не казва да, а се оплаква. От болестта? Не. Ето какво отговаря: „Господи, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“. Човек, който винаги пристига със закъснение. Но Исус му казва: „стани, вземи одъра си и ходи“. И на момента този човек оздравя.

Поведението на този човек ни кара да се замислим. Дали беше болен? Да, вероятно беше парализиран, но изглежда, че можеше да ходи. Той бе болен в сърцето, в душата, беше болен от песимизъм, от тъга, бе болен от апатия. Тази е неговата болест. „Да, искам да живя, но...“, стоеше там. Отговорът му не беше: „Да, искам да бъда изцелен!“. Не, той се оплаква: „Другите стигат преди мен, винаги другите“. Отговорът към предложението на Исус за изцеление е оплакване срещу другите. И така, от 38 години се оплаква от другите. И не прави нищо, за да оздравее.

Денят бе събота: и чухме какво правят законниците. Но ключът е срещата с Исус след това, след като намира този човек в храма и му казва: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“. Този човек бе в греха, но не бе там, защото беше направил нещо много лошо, не. Грехът да оцелееш и да се оплачеш от живота на другите: грехът на тъгата, която е семето на дявола, на тази неспособност да се вземе решение за собствения живот, да погледнеш живота на другите, за да се оплачеш. Не за да ги критикуваш: а за да се оплакваш. „Те отиват преди мен, аз съм жертва на този живот“: тези хора живеят, за да се оплакват.

Ако сравним днешиня епизод с този на слепия от раждане човек, който чухме миналата неделя, ще видим с каква радост, с какво решителност взе изцелението, и също с каква решителност дискутира със законниците! Докато този отиде и информира: „Да, този е“. Точка. Без компромис със живота... Това ме кара да си помисля за мнозина от нас, за много християни, които живеят в това състояние на апатия, неспособни да направят нещо, оплаквайки се от всичко. Апатията е отпрова, е като мъгла, която обгръща душата и не ни помага да живеем. Тя е също като наркотик, защото ако я опитваш често, ти харесва. И накрая се превръщаш в „зависим от тъгата“ в „зависим от апатията“. Тя е като въздуха. А това е един доста срещан грях сред нас: тъгата, апатията, не казвам малнхонията, но се доближава.

Ще ни е от полза да прочетем отново 5 глава от Евангелието според Йоан, за да разберем тази болест, в която можем да изпаднем. Водата е за наше спасение. „Но аз не мога да се спася“ – „Защо?“ – „Защото вината е на другите“. И оставам там 38 години... Исус ме изцели: но не се вижда реакцията, като тази на другите, които бяха изцелени, които взимат своя одър и танцуват, пеят, благодарят, казват го на целия свят? Не: върви напред. Другите му казват, че не се прави така, а той отговаря: „Но този ме изцели и каза да“ и продължава напред. И след това, вместо да отиде при Исус, за да му благодари, информира: „Този беше“. Това е един сив живот, но е сив заради този дух на апатия, тъга, малинхония.

Нека си мислим за водата, за онази вода, която символ на нашата сила, на нашия живот, на водата, която Исус използва, за да ни възроди, водата на кръщението. И нека си помислим за нас, ако някой от нас е заплаше да се подхлъзне в този неутрален грях: грехът на неутралното е този, нито черно, нито бяло, не се знае какво е. А това е грях, който дявола, може да използва, за да унищожи нашия духовен живот, но също нашия човешки живот.

Нека Господ ни помогне да разберем колко е лош този грях.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие и Евхаристийнта благословия, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва.

Исусе мой, вярвам, че Ти реално присъстваш в Пресветото Тайнство на олтара. Обичам те над всяко нещо и Те желая в моята душа. Тъй като сега не мога да Те получа чрез тайнството, ела поне духовно в моето сърце. И понеже вече дойде, Те прегръщам и се единявам целия с Теб. Не позволявай никога да се отделя от Теб

24 Март 2020, 10:48
Прочети всичко >