Литургия в Санта Марта: трите форми на бедност за Христовия ученик

Светла Чалъкова – Ватикана

Три са формите на бедност, към които е призован Христовия ученик: първата е тази да остави богатствата, с откъснато от парите сърце; втората е тази да приема преследванията, големи или малки, дори и клеветите, по причина на Евангелието; третата е бедността на самотата, да се чувства сам в края на живота. Това бе основният акцент в проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който се позова на встъпителната молитва за литургията и на Евангелският откъс, разказващ за Исус, който изпраща 72-та ученици да проповядват в бедност Благата вест (Лк. 10, 1-9).

Според папа Франциск основното условие „за да тръгнеш по пътя на Христов ученик е да бъдеш откъснат от парите и богатствата“. Това означава „да имаш бедно сърце. Дори в апостолската дейност да са нужни структури или организации, които изглеждат като знак за богатство, използвайте ги добре, но бъдете откъснати от тях“, бе предупреждението на папата. Ако искаш да следваш Господ, избери пътя на бедността и дори да притежаваш богатства, които Бог ти е дал, за да служиш на другите, откъсни сърцето си от тях. Ученикът не трябва да се страхува от бедността, дори трябва да бъде беден“, каза папата.

Що се отнася до преследванията, папата припомни разказаното на една от работните сесии на Синода от един епископ в една страна, където „един католически младеж е преследван и убит заради своята вяра в Исус Христос от група негови връстници, които мразят Църквата, фундаменталисти. Това не разказ за първите векове на християнството, това се е случило само преди два месеца. Колко много християни понасят днес физически преследвания, заради вярата си“, каза папата. Но съществуват и множество други форми на преследвания. „Преследването чрез клеветата, чрез слуховете, а християнина мълчи, понася тази „бедност“. Понякога е необходимо да се защитим, за да не пораждаме скандал. Това са преследванията в квартала, в енорията, които въпреки че са малки, винаги са едно изпитание: изпитанието на една бедност“.

И накрая бедността на самотата, на изоставянето. „Мисля си за най-голямата личност в човечеството, определена така от самия Исус: Йоан Кръстител. Най-големия човек роден от жена, велик проповедник, при когото хората отиваха, за да се кръстят. Какъв е неговия край? Умира сам в затвора. Помислете си само какво една затворническа килия и какви са били килиите е по онова време. Сам, забравен, обезглавен заради слабостта на един цар, заради омразата на една прелюбодейка, заради капризите на една млада жена. Така завършва живота на най-големия човек в историята. Но не е нужно да се връщаме толкова назад във времето. Много често в старческите домове има свещеници или монахини, дали живота си в проповядването, които се чувстват сами, само с Господ, и никой не си спомня за тях“. Оттук и призива на папата да се молим за всички Христови ученици – свещеници, монахини, епископи, папи, миряни, за да съумеят да преминат по пътя на бедността, така както иска Господ“.