Литургия в Санта Марта: християнинът е сол и светлина за другите

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикан

Да бъдем солта и светлината за другите, без да си приписваме заслуги. Това е „обикновеното свидетелство, светостта от всички дни, към които е призован християнина“. Този бе основния акцент в проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който почерпи вдъхновение от днешния евангелски откъс. За папа Франциск най-голямото свидетелство на християнина е да даде живота си, както направи Исус, т.е. мъченически, но „съществува едно друго свидетелство, това от всички дни, което започва от сутринта, когато се събудим, и завършва вечерта, когато отиваме да спим“.

Солта и светлината са нужни за другите

„Изглежда незначително, но Господ с малко неща върши чудеса, върши знамения“, изтъкна папа Фрациск. Ето защо, трябва да имаме същото поведение на „смирение“, което се състои да се стремим единствено да бъдем сол и светлина:

„Сол за другите, светлина за другите, защото солта не дава вкус на себе си, винаги в служба. Светлината не се самоозарява, винаги е в служба. Сол за другите. Малко сол, която овкусява храната. В магазина солта не се продава в тонове, а в малки пакети, но е достатъчна. Освен това, солта не се хвали със себе си, защото не служи на себе си. Винаги е там, за да помогне на другите: помага за консервирането на храната, в придаването на вкус на храната. Обикновено свидетелство“.

Никаква заслуга

Да бъдеш християнин всеки ден означава също да бъдеш като светлината, която „е за хората, и за да помогне в часовете на мрак“, каза папата:

„Господ ни казва: „Ти си сол, ти си светлина“. Но ни казва също: „ще правиш така, че другите да виждат и да хвалят Отца“. И въпреки това няма да ти бъде преписана някаква заслуга. Когато ядем не казваме: „Колко е вкусна солта!“. Не! Казваме: „Колко вкусно ядене!“. Вечерта, когато се прибираме в къщи не казваме: „Каква хубава светлина!“. Не! Пренебрегваме светлината, но живеем с тази светлина, която озарява. Това е измерение, което прави ние християните да бъдем анонимни в живота“.

Светостта от всички дни

„Ние не сме главни действащи лица на нашите заслуги“, подчерта в заключение папа Франциск. Ето защо, „не трябва да правим като фарисеина, който благодари на Господ, мислейки се за светец".

„Хубаво ще е в края на всеки ден да се питаме: „Бях ли сол днес? Бях ли светлина днес?“. Тази е светостта от всички дни. Нека Господ ни помогне да разберем това“.