Литургия в Санта Марта: християнската памет е солта на живота
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикан
Християнската памет е солта на живота; да се завърнем назад, за да можем да напредваме; трябва да помним и съзерцаваме първите моменти, в които сме срещнали Исус, да помним онзи, който ни е предал вярата и да помним законът на любовта, който Господ вписа в нашите сърца. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който почерпи вдъхновение от призива на свети Павел до Тимотей, в първото литургично четиво: „Помни Господа Исуса Христа“.
Християнската памет е като солта на живота
Според папа Франциск „трябва да се върнем назад с паметта, за да срещнем Христос, за да намерим сили и да можем да вървим напред. Християнската памет е винаги среща с Исус Христос:
„Християнската памет е като солта на живота. Без памет не можем да вървим напред. Когато срещаме „забравящи, разсеяни“ християни, веднага забелязваме, че са загубили вкусът на християнския живот и са се превърнали в хора, които спазват заповедите, но без мистика, без да срещат Исус Христос. Трябва да срещаме Исус Христос в живота“.
Да си спомним първите моменти от срещата с Исус
Папа Франциск поясни, че са „три ситуациите при които можем да срещнем Исус Христос: в първите моменти, в нашите предци и в закона“. Посланието до Евреите ни посочва как да го направим: „Върнете паметта си към онези първи времена, след вашето обръщане, когато бяхте толкова ревностни..“. „В нашия живот е имало един, два или три момента, в които се е доближил и се е явил Исус. Тези моменти не могат да се забравят: трябва да се върнем назад и да си ги припомним, защото са моменти на вдъхновение, където ние срещаме Исус Христос“.
Всеки един от нас притежава такива моменти: когато е срещнал Исус, когато е променил живота си, когато Господ му е показал личното призвание, когато Господ го е посетил в труден момент.. В нашето сърце притежаваме тези момент. Нека ги потърсим. Нека съзерцаваме тези моменти. Памет за онези моменти, в които съм срещнал Исус Христос. Памет за онези моменти, в които Исус Христос срещна мен. Те са извор за християнския път, извор, който ми дава сили.
„Дали помня тези моменти? – се запита риторично Франциск – моментите на срещата с Исус, когато моя живот се промени, когато ми обеща нещо? Ако не ги помним, нека ги търсим. Всеки един от нас ги притежава“.
Да помним онзи, който ни е предал вярата
Втората среща с Исус се случва чрез паметта за предците, които Посланието до Евреите нарича „вашите началници, онези, които ви научиха на вярата“. Също Павел във Второто послание до Тимотей насърчава: „Помни твоята майка и твоята баба, които ти предоха вярата“. Не сме получили вярата по пощата, а от мъжете и жените, които са ни я предали, а Посланието до Евреите ни казва: „Гледайте на онези, които са множество от свидетели и вземете сили от тях: те, които претърпяха мъченичеството“.
Дали имам корени или живея само в настоящето?
Папа Франциск изтъкна, че „винаги, когато водата стане малко мътна е важно да се отиде до извора и да се намери в извора силата да вървим напред. Можем да се запитаме: дали отправям паметта си към моите предци. Дали съм мъж, жена с корени? Или съм изкоренен? Дали живея единствено в настоящето? Ако е така, веднага трябва да поискам благодатта да се завърна към корените, към онези хора, които са ми предали вярата“.
Памет за закона на любовта, вписан в нашите сърца
Накрая законът, който Исус ни припомня в Евангелието според Марко. Първата заповед е: „Чуй, Израиле, Господ нашия Бог".
Паметта за закона. Законът е жест на любов, който Господ направи с нас, за да ни покаже пътя, казвайки ни: по този път няма да сгрешиш. Да си върнем паметта за закона. Но не студения закон, онзи който е просто юридически. Не. Законът на любовта, законът, който Господ вписа в нашите сръца.
„Дали съм предан на закона, помня ли закона, повтарям ли закона? - се запита още папата – Понякога ние християните, също богопосветените, срещаме трудност в повтарянето на ум на заповедите: „Да, да, помня ги, но в един момент греша, не помня“.
Паметта е да се върнем назад, за да вървим напред
Накрая папа Франциск поясни, че думите на апостол Павел към Тимотей, „Помни Господ Исус Христос“, означават да държим погледа си насочен към Господ в „онези моменти от моя живот, в които съм Го срещнал, в моментите на изпитание, в моите предци и в закона. Паметта не означава само да се върнем назад. Означава да се върнем назад, за да вървим напред. Паметта и надеждата вървят заедно. Те се допълват взаимно. „Помни Господ Исус Христос, Господ, който дойде, заплати за мен и ще дойде. Господ на паметта, Господ на надеждата“.
Нека Господ ни помогне в паметта и надеждата
Всеки един от нас – бе призива на папата – „днес може да отдели няколко минути и да се запита: съхранявам ли паметта за моментите в които срещнах Господ, паметта за моите предци, паметта за закона. Дали имам надежда и в какво се надявам. Нека Господ ни помогне в паметта и надеждата“.