Нова Зеландия: Историческо споразумение между католиците и лутераните за Кръщението

Споразумението за кръщението е първата голяма цел, постигната от работата на Католическо-лутеранската комисия за диалог. Комисията провежда редовни заседания, откакто е създадена от лутеранския епископ Марк Уитфийлд и католическия кардинал Джон Дю през 2017 г., като част от новозеландските служби, отбелязващи Реформацията на европейското християнство, започнала през 1517 г., когато Мартин Лутер публикува във Витенберг, Германия, своите деветдесет и пет тези.

„Тази Декларация почита нашия ангажимент да търсим единството, което ни обединява, да бъдем преобразени от нашата среща с другия, и да насърчаваме по-нататъшните изрази на нашето единство чрез нашите църкви“, коментира кардинал Дю, докато епископ Уитфийлд изтъкна: „Католическите и лутерански кръщелните ритуали имат много общи неща и тази Декларация е добра възможност да се поучим от практиките на другия“.

„Католическата и лутеранската църква могат да се учат една от друга и да говорят с общ глас по въпроси, които вълнуват съвременното общество, с убеждението, че споделят само едно кръщение и една вяра“, се казва в Декларацията, която признава също съществуването на различия между двете: „Католици и лутерани потвърждават, че чрез кръщението човек става член на една, свята, католическа и апостолска Църква. Родителската двойка, съставена от католик и лутеран, се насърчава да кръсти детето си кръщение в избраната от тях църква. Те могат да поканят своите пастири/свещеници да участват в богослужението”.

„Християните се насърчават да говорят, че са кръстени в християнската църква, в християнската вяра или в Христос. Те могат да казват, че са били кръстени в католическата или лутеранската църква, но се обезкуражават да казват, че са били кръстени католици или лутерани“, се чете накрая в Декларацията.

svt/ vatn