МЕК Будапеща 2021. Евхаристията във Втория Ватикански събор
Изхождайки от пастирските нужди, движението допринася, наред с много други неща, за преоткриването на Евхаристията като присъствие на спасителното действие на Христовата Пасха и за засилването на принципа на „активно участие”. По този начин, заедно с библейското и патристично движение, то подготви почвата - в контекста на връщане към изворите и към Традицията, залегнали във Втория Ватикански събор - за нов синтез на Евхаристичната доктрина. Без да представи конкретен текст за Евхаристията, Вторият Ватикански събор я разгледа в много документи и особено в Конституцията за литургията.
4.1. Евхаристията е източникът и кулминацията на християнския живот
Според Втория Ватикански събор Евхаристичното служение е “извор и връх на целия християнски живот”, “основата и центърът” на християнската общност, “източникът на живот на Църквата”, “изvor и връх на цялото дело на евангелизацията”, “центърът и кулминацията на целия живот на християнската общност” чрез която “Църквата непрекъснато живее и расте”.
Твърдението, че Евхаристията е “извор и връх в живота и мисията на Църквата”, е дълбоко вкоренено в нашия език, превръщайки се в общоприет termin в богословието. Произходът му се намира в Догматичната Конституция Lumen Gentium, където, говорейки за „общото свещенство“ на всички кръстени, се посочва: „Вярващите ... като истински свидетели на Христос, участвайки в Евхаристичната жертва, извор и връх на целия християнски живот, принасят на Бога божествената жертва и заедно с нея и самите себе си”.
Евхаристията е не само акт на целия свещенически народ на кръстените, но е и негова „форма”, или модел, утробата, от която се ражда Църквата. С други думи можем да кажем, че “Преблагословената Евхаристия съдържа цялото духовно богатство на Църквата, тоест самия Христос, нашата Пасха и Жив хляб, чрез действието на Светия Дух благодарение на самата Му плът, жизненоважна и обновяваща, даваща живот на (Неговия) народ”.
Съборът представя Евхаристията във връзка не само с жертвата на кръста, но и с цялата пасхална тайна: “Нашият Спасител на Тайната вечеря,в нощта, в която беше предаден, установи евхаристичната жертва на Тялото и Кръвта Си, за да увековечи жертвата на кръста през вековете до завръщането Си и по този начин да повери на любимата Си невеста, Църквата, възпоменанието на Своите смърт и Възкресение: Тайнство на любовта, знак за единство, връзка на милосърдието, пасхална трапеза, на която се храним с Христос, душата се изпълва с благодат и ни се дава залогът за бъдещата слава”.
По този начин Евхаристията е не просто молитва или химн, но и отслужване на Пасхата, действие, ориентирано не просто да произведе или предизвика истинското присъствие, но да възстанови и събере богатството на цялата пасхална тайна.
Едно друго ново измерение, представено от Събора, е връзката между трапезата на Словото и тази на Евхаристията. Литургията на Словото, подходящо свързана с динамиката на Литургичната година, е неразделна част от служението.
Христос, истински, “присъства в словото Си, тъй като именно Той говори, когато Светото Писание се чете в Църквата” В двоичната структура на Евхаристичното служение Литургията на Словото прокламира историята на спасението, осъществено от Бог, докато Литургията на Евхаристията бележи и представя тази история в нейния кулминационен момент, смъртта и Възкресението на Исус, Неговата славна Пасха. Първата част на Литургията провъзгласява спасението и го прави настояще; втората го реализира в неговата пълнота, посредством тайнственото участие в Тялото и Кръвта на Христос. Словото създава в събранието онова отношение на вярата, което дава пълния смисъл на служението на тайнствения знак.
Taзи уникална реалност е дело на Светия Дух, Който подбужда Словото и Който освещава хляба и виното, за да ги превърне в Тялото и Кръвта Христови. “Както животът на Църквата черпи сила от усърдната честота на приемане тайнството на Евхаристията, така и закономерно следва да се очаква нов тласък за духовен живот от нарасналото почитане на Божието Слово, което “ще пребъде вечно".
4.2. Евхаристията прави Църквата
На Събора Евхаристията достига най-пълното си църковно измерение. Според израза на френския йезуит Анри Де Любак (1896-1991) „Евхаристията прави Църквата“, което предполага връщане към евхаристичния модел, развит от Отците на Църквата. Евхаристичното служение е динамично събитие, при което Църквата получава даровете на хляба и виното, преобразени, за да се преобрази и тя от своя страна в Тялото Христово. Християнското събрание е поканено да приеме евхаристичното тяло на Христос, за да стане Неговото църковно тяло.
Това измерение на Църквата като общение основано на Евхаристията е развито предимно в Догматичната Конституция Lumen Getium. Преглеждайки на бързо документа, от самото начало се открояват някои важни твърдения, които се отнасят директно към текста на св. Павел от 1 Кор.10:17: “Чрез тайнството на Евхаристичния хляб, се представя и осъществява единството на верните, които съставят едно-единствено тяло в Христос”. Същото твърдение се повтаря малко по-късно: “Участвайки реално в Тялото Господне в частицата от евхаристичния хляб, ние сме издигнати към общението с Него и помежду си: “защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17). Така всички ние ставаме членове на това Тяло (вж. 1 Кор. 12:27) “и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” (Рим. 12:5) Евхаристията не само посочва единството на Църквата, но и го реализира: “И подхранвани от Христовото тяло в светото събрание, конкретно проявяват единството на Божия народ, което е сполучливо означено и удивително осъществено от това величествено тайнство”.
Най-важната декларация по този въпрос обаче се намира в раздела, касаещ епископската функция. След като уточнява, че Евхаристичната еклесиология води до нова богословска оценка на местната Църква, се заявява: “Във всяка общност, която се събира около олтара под свещенослужението на епископа се принася символът на любовта и “единството на Мистичното Тяло, вън от което не може да има спасение”. Макар и често да са малки и бедни или разпръснати, в тези общности присъства Христос, по Чиято сила се събира една, свята, католическа и апостолска Църква. И действително, “участието в Тялото и Кръвта на Христос не прави нищо друго освен да ни преобрази в това, което приемаме.”
В следсъборния период повторното предложение за Евхаристийнна еклесиология на общението идва от извънредното събрание на Синода на Епископите през 1985 г., което поставя Църквата като Общение в центъра на своята работа: “Еклесиологията на общението е централната и основна идея на документите на Синода. Основно става въпрос за общение с Бог чрез Исус Христос, в Светия Дух. Това общение става в Божието Слово и в Тайнствата. Кръщението е вратата и основата на общението в Църквата. Евхаристията е източникът и кулминацията на целия християнски живот. Общението на Евхаристичното Тяло Христово означава и произвежда, тоест изгражда, интимното общение на всички верни в Тялото Христово, което е Църквата”.
По тази причина папа Йоан Павел II можа да каже, че „в самия произход на Църквата е залегнало причинно-следственото влияние на Евхаристията”.
превод Бистра Пищийска