Първият литургийник на латински език след Втория Ватикански събор Първият литургийник на латински език след Втория Ватикански събор 

МЕК Будапеща 2021. Евхаристията във Втория Ватикански събор

Първият новаторски тласък, след постановленията на Трентския събор, които ръководят богословската и катехистична мисъл през следващите векове, идва от Литуричното движение.

Изхождайки от пастирските нужди, движението допринася, наред с много други неща, за преоткриването на Евхаристията като присъствие на спасителното действие на Христовата Пасха и за засилването на принципа на „активно участие”. По този начин, заедно с библейското и патристично движение, то подготви почвата - в контекста на връщане към изворите и към Традицията, залегнали във Втория Ватикански събор - за нов синтез на Евхаристичната доктрина. Без да представи конкретен текст за Евхаристията, Вторият Ватикански събор я разгледа в много документи и особено в Конституцията за литургията.

4.1. Евхаристията е източникът и кулминацията на християнския живот

Според Втория Ватикански събор Евхаристичното служение е “извор и връх на целия християнски живот”, “основата и центърът” на християнската общност, “източникът на живот на Църквата”, “изvor и връх на цялото дело на евангелизацията”, “центърът и кулминацията на целия живот на християнската общност” чрез която “Църквата непрекъснато живее и расте”.

Твърдението, че Евхаристията е “извор и връх в живота и мисията на Църквата”, е дълбоко вкоренено в нашия език, превръщайки се в общоприет termin в богословието. Произходът му се намира в Догматичната Конституция Lumen Gentium, където, говорейки за „общото свещенство“ на всички кръстени, се посочва: „Вярващите ... като истински свидетели на Христос, участвайки в Евхаристичната жертва, извор и връх на целия християнски живот, принасят на Бога божествената жертва и заедно с нея и самите себе си”.

Евхаристията е не само акт на целия свещенически народ на кръстените, но е и негова „форма”, или модел, утробата, от която се ражда Църквата. С други думи можем да кажем, че “Преблагословената Евхаристия съдържа цялото духовно богатство на Църквата, тоест самия Христос, нашата Пасха и Жив хляб, чрез действието на Светия Дух благодарение на самата Му плът, жизненоважна и обновяваща, даваща живот на (Неговия) народ”.

Съборът представя Евхаристията във връзка не само с жертвата на кръста, но и с цялата пасхална тайна: “Нашият Спасител на Тайната вечеря,в нощта, в която беше предаден, установи евхаристичната жертва на Тялото и Кръвта Си, за да увековечи жертвата на кръста през вековете до завръщането Си и по този начин да повери на любимата Си невеста, Църквата, възпоменанието на Своите смърт и Възкресение: Тайнство на любовта, знак за единство, връзка на милосърдието, пасхална трапеза, на която се храним с Христос, душата се изпълва с благодат и ни се дава залогът за бъдещата слава”.

По този начин Евхаристията е не просто молитва или химн, но и отслужване на Пасхата, действие, ориентирано не просто да произведе или предизвика истинското присъствие, но да възстанови и събере богатството на цялата пасхална тайна.

Едно друго ново измерение, представено от Събора, е връзката между трапезата на Словото и тази на Евхаристията. Литургията на Словото, подходящо свързана с динамиката на Литургичната година, е неразделна част от служението.

Христос, истински, “присъства в словото Си, тъй като именно Той говори, когато Светото Писание се чете в Църквата” В двоичната структура на Евхаристичното служение Литургията на Словото прокламира историята на спасението, осъществено от Бог, докато Литургията на Евхаристията бележи и представя тази история в нейния кулминационен момент, смъртта и Възкресението на Исус, Неговата славна Пасха. Първата част на Литургията провъзгласява спасението и го прави настояще; втората го реализира в неговата пълнота, посредством тайнственото участие в Тялото и Кръвта на Христос. Словото създава в събранието онова отношение на вярата, което дава пълния смисъл на служението на тайнствения знак.

Taзи уникална реалност е дело на Светия Дух, Който подбужда Словото и Който освещава хляба и виното, за да ги превърне в Тялото и Кръвта Христови. “Както животът на Църквата черпи сила от усърдната честота на приемане тайнството на Евхаристията, така и закономерно следва да се очаква нов тласък за духовен живот от нарасналото почитане на Божието Слово, което “ще пребъде вечно".

4.2. Евхаристията прави Църквата

На Събора Евхаристията достига най-пълното си църковно измерение. Според израза на френския йезуит Анри Де Любак (1896-1991) „Евхаристията прави Църквата“, което предполага връщане към евхаристичния модел, развит от Отците на Църквата. Евхаристичното служение е динамично събитие, при което Църквата получава даровете на хляба и виното, преобразени, за да се преобрази и тя от своя страна в Тялото Христово. Християнското събрание е поканено да приеме евхаристичното тяло на Христос, за да стане Неговото църковно тяло.

Това измерение на Църквата като общение основано на Евхаристията е развито предимно в Догматичната Конституция Lumen Getium. Преглеждайки на бързо документа, от самото начало се открояват някои важни твърдения, които се отнасят директно към текста на св. Павел от 1 Кор.10:17: “Чрез тайнството на Евхаристичния хляб, се представя и осъществява единството на верните, които съставят едно-единствено тяло в Христос”. Същото твърдение се повтаря малко по-късно: “Участвайки реално в Тялото Господне в частицата от евхаристичния хляб, ние сме издигнати към общението с Него и помежду си: “защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17). Така всички ние ставаме членове на това Тяло (вж. 1 Кор. 12:27) “и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” (Рим. 12:5) Евхаристията не само посочва единството на Църквата, но и го реализира: “И подхранвани от Христовото тяло в светото събрание, конкретно проявяват единството на Божия народ, което е сполучливо означено и удивително осъществено от това величествено тайнство”.

Най-важната декларация по този въпрос обаче се намира в раздела, касаещ епископската функция. След като уточнява, че Евхаристичната еклесиология води до нова богословска оценка на местната Църква, се заявява: “Във всяка общност, която се събира около олтара под свещенослужението на епископа се принася символът на любовта и “единството на Мистичното Тяло, вън от което не може да има спасение”. Макар и често да са малки и бедни или разпръснати, в тези общности присъства Христос, по Чиято сила се събира една, свята, католическа и апостолска Църква. И действително, “участието в Тялото и Кръвта на Христос не прави нищо друго освен да ни преобрази в това, което приемаме.”

В следсъборния период повторното предложение за Евхаристийнна еклесиология на общението идва от извънредното събрание на Синода на Епископите през 1985 г., което поставя Църквата като Общение в центъра на своята работа: “Еклесиологията на общението е централната и основна идея на документите на Синода. Основно става въпрос за общение с Бог чрез Исус Христос, в Светия Дух. Това общение става в Божието Слово и в Тайнствата. Кръщението е вратата и основата на общението в Църквата. Евхаристията е източникът и кулминацията на целия християнски живот. Общението на Евхаристичното Тяло Христово означава и произвежда, тоест изгражда, интимното общение на всички верни в Тялото Христово, което е Църквата”.

По тази причина папа Йоан Павел II можа да каже, че „в самия произход на Църквата е залегнало причинно-следственото влияние на Евхаристията”.

превод Бистра Пищийска

06 Септември 2021, 08:46