Евхаристията: източник на християнския живот и мисия

Започнали през 1881 г. за прослава на Исус Христос, истински присъстващ в Евхаристията и свидетелстващи за Неговата безкрайна любов към света, те породиха исторически процеси на растеж на християнските общности, за да отговорят на очакванията на хората и да допринесат за изграждането на един по-човешки, справедлив и спокоен свят, започвайки с Евхаристичното служение.

Унгария беше вече домакин на един незабравим международен Евхаристиен конгрес през 1938 г. в Будапеща. Осемдесет и две години по-късно събитието отново ще бъде отбелязано на същото място, при обстоятелства, които са исторически и социално много различни.

1.2 В Унгария

Унгария има много дълбоки християнски корени. Първият й крал, Свети Стефан (1000-1038), въведе унгарския народ в общността на християнските нации в Европа. Сред средновековните кралски семейства в Европа династията Арпад дава значителен брой светци на Католическата църква; не и липсват и по-скорошни мъченици, положили живота си за другите. Християнската вяра, учението и примерът на техните предци поддържаха унгарския народ през историческите бури. Днес старата поговорка остава валидна: „нашето минало е нашата надежда; нашето бъдеще е Христос".

За последно Унгария организира Международния евхаристиен конгрес през 1938 г. около мотото „Eucharistia, vinculum caritatis“ - Евхаристията, връзка на милосърдната любов. Светът по това време беше изпълнен с голямо напрежение и желанието за мир беше силно, особено изправени пред опасностите от нова война, която изглеждаше неизбежна. В химна на конгреса вярващите призоваха: “Събери в мир, Господи, всеки народ и нация”, а участието на половин милион души в шествието и заключителната Литургия се превърна в своеобразна демонстрация в защита на мира между народите и срещу заплахите от неизбежна война.

Нищо от това не успя да предотврати Втората световна война, която донесе голяма скръб и жертви на Унгария. След след войната, християните бяха преследвани и мачкани от диктаторския комунистически режим. Религиозните ордени и конгрегации бяха премахнати; много свещеници и миряни бяха затворени или депортирани в трудови лагери. Режимът, който се обяви за атеистичен, се ангажира в продължителна кампания на тормоз и потискане, включваща национализация на католическите училища с изключение на осем колежа, и забраната за религиозна практика. Всичко това доведе до стотици хиляди хора, търсещи убежище в чужбина.

Вярата и християнските ценности оцеляха в катакомбите и бяха предадени на новите поколения от общности, които действаха нелегално. По този начин броят на практикуващите католици значително намаля, докато две три поколения израснаха без никакво религиозно формиране. Това е коренът на широко разпространеното религиозно невежество, безразличието към вярата и понякога дори на известна враждебност към Църквата, последица от десетилетия на антиклерикална пропаганда.

След освобождението и смяната на режима от 1989 г. в Унгария се наблюдава известно съживяване на религиозната практика. Завръщането на демокрацията направи възможно повторното отваряне на детски градини, училища, гимназии и университети както на католически, така и на други религиозни деноминации. Някои християнски ценности започнаха да си пробиват път отново в политическия живот и в законодателството. Много църкви бяха отворени за поклонение, построени бяха някои нови църкви и християнските общности от различните традиции получиха частична материална компенсация. Докато различните форми на посветен живот възобновиха своята дейност с нова сила, службата на Каритас се разпространи в цялата страна и все по-голям брой миряни активно участват в енорийския и общностния живот.

През тридесетте години от 1989 г. насам обаче много неща се промениха и в негативен смисъл. Както в другите посткомунистически страни, така и в Унгария картината на религиозния живот и на вярата е редуцирана поради секуларизация, лаицизация, желание за материално благополучие, релативизъм и агностицизъм. Това доведе до увеличаване на средната възраст на вярващите и намаляване на броя на практикуващите, така че днес от десет милиона унгарци само около 7% - 10% от населението участват в неделната Литургия. Кризата също се отрази на семейния живот и званията за свещенически и богопосветен живот поради трудностте на евангелизирането сред младежите. Социалното присъствие на Църквата също губи своята ефективност, въпреки че значителен брой възрастни се обръщат към християнските общности в търсене на отговор на основните въпроси на живота.

1.3. Целите на Конгреса

Подготовката за Международния евхаристиен конгрес през 2020 г. и неговото честване предлагат на католиците и на тези, които са им близки поради културно наследство или приятелство, изключителна възможност да застанат заедно пред обществото и да засвидетелстват публично своята вяра. Съвременният човек, казва папа св. Павел: «слуша по-охотно свидетели, отколкото учители, а ако слуша учители, то е защото те са свидетели».

Така Международният евхаристиен конгрес се превръща във възможност за католиците да укрепят вярата и да споделят надежда, живот и радост с онези, които вървят по същия път, започвайки от извора на Евхаристията във Възкръсналия Христос.

Чрез участието в Евхаристията се утвърждава вярата на вярващите, подновява се християнската им идентичност и се задълбочава общуването им с Христос и с ближните им. По този начин християните, в общество, доминирано от диктатурата на релативизма, могат да свидетелстват за истината пред света с вдигнати глави, с храбро спокойствие и с любов и нежност по примера на Христос

Освен това Международният евхаристиен конгрес е и възможност за засилване на диалога между християните с увереност, че има много повече неща, които ни обединяват, отколкото, които ни разделят. Под ръководството на Светия Дух ние сме привлечени да слушаме и да разбираме, за да разрешим онези въпроси, които остават отворени, и да търсим в истината нашия бъдещ път заедно. Само съвместното свидетелство на вярващите може да предложи на невярващите Благата вест за спасението.

Към хората от всякаква класа и социално положение, които търсят Бог, Конгресът предлага керигмата, първоначалното прогласяване на Евангелието: Бог, източникът на всеки живот, обича безусловно всяко от своите създания. Поради това той ни изпрати своя единствен Син, Исус Христос, станал плът в утробата на Дева Мария. С думите Си и посланието Си, чрез Своите смърт и Възкресение, Той изми нашите грехове и чрез действието на Светия Дух живее завинаги в Своята Църква. Който свободно реши да обърне гръб на злото и да приеме Христос като Спасител, влиза чрез Кръщението в голямо семейство на изкупените и изгражда голямата общност на Божиите чеда.

В Евхаристийния конгрес с глобални измерения ние благодарим на Христос и Го прославяме, единственият, Който е способен да предложи живот. И ние се молим радостта, която произтича от евхаристичния извор, да се разпространи не само в цяла Унгария, но и в страните от Европа и целия свят. Така всеки ще може да намери момент на духовно обновление, евангелска ориентация, зрънце вяра, което преодолява несигурността, светлина на надеждата за тъжните и малко любовq която да преодолее самотата и изолацията .