Vatican News
Ценралната абсида в Базиликата на Рождество Христово във Витлеем Ценралната абсида в Базиликата на Рождество Христово във Витлеем 

Отец Патон: гласът на Франциск е гласът на страдащите в Близкия Изток

Кустодът на Светата земя призовава за икономическото рестартиране на района и насърчава поклонниците да се върнат в местата от живота на Исус, където християните са смазани от икономическата криза, липсата на работа и туризма. „Папата и нунций Дзенари разказват драмата на ситуацията“.

Франческа Сабатинели – Светла Чалъкова – Ватикана

Има надежда, че светите места ще се заселят с хора отново, че поклонниците ще потеглят отново по Via Dolorosa, че Гроба Господен отново може да изпита набожността на вярващите и, че Базиликата и Рождественската пещера ще могат отново да чуят техните молитви. Има надежда, че през следващите няколко месеца може да се възобнови конструктивния диалог между израелци и палестинци, след назначаването на новото правителство, ръководено от Нафтали Бенет, и след като последните часове станаха свидетели на споразумението между Израел и Националната палестинска власт за обмена на ваксината Pfizer срещу Covid-19. И има надежда дори въпреки скорошните и, за щастие, изолирани епизоди на насилие между Газа и Израел, които изглежда не застрашиха сериозно примирието от 21 май, след 11 дневната светкавична война. Ето защо, надеждата, че тази земя ще се опита да затвори раните си, е правилна, и както посочва Кустодът на Светата Земя, отец Франческо Патон, би било уместно усилията за награждаване на тази надежда да дойдат и от двете страни

Отец Патон, въпреки последните събития и трагичния, макар и кратък конфликт със стотици жертви можем ли все пак да се надяваме на мирно бъдеще и съвместно съществуване?

Винаги може да се надяваме и този път има и допълнителен елемент: фактът, че още от първите думи както министър-председателят (израелският премиер Нафтали Бенет изд.), така и членовете на коалицията изрично посочиха, че искат да използват език, различен от този, използван през последния период, и следователно, да намалят тоновете, за да се избегне пораждането на конфликт и омраза не само между Израел и Палестина, но и в самата израелска държава. Вярвам, че бе посочена и известна готовност за възобновяване на диалога с оглед на възможен мирен процес и път, който води до съвместното съжителство на една и съща земя, евреи и палестинци. Така че, със сигурност има надежда и се надявам, че това е надежда, която след това може по някакъв начин да бъде възнаградена и от двете страни, т.е., че има готовност както от израелската, така и от палестинската власт да преведат споразуменията в конкретни стъпки.

Израел беше първата страна, която започна масова ваксинация, до такава степен, че беше определена като свободна от Covid. Въпреки това, дори в Израел пандемията създаде много сериозна социална и икономическа ситуация, нанесе сериозни щети на някои слоеве от обществото. Какво е положението днес, особено за християните, живеещи в палестинските територии?

От здравна гледна точка бих казал, че сега ситуацията е доста добра, процесът на ваксинация е бърз, ефективен и добре организиран. Това, което трябва да бъде рестартирано днес, е работата. По време на пандемията голяма част от населението бе съкратено, но ако голяма част от заплатата бе получавана в Израел, в Палестина, повечето от хората останаха без работа и без доходи. Следователно е абсолютно необходимо да се рестартира икономиката. Разглеждайки положението на християните, особено в Палестина и особено що се отнася за района на Витлеем, от съществено значение е поклонничествата да се възобновят и следователно туризмът да се рестартира, тъй като населението, живеещо в района на Витлеем, т.е. Витлеем, Бейт Сахур,  мястото на Пастирското поле, Бейт Джала,  тези места, с много значимо присъствие на християни и където кметът също е християнин, живее именно на припечеленото от поклонничествата . Надяваме се, че през лятото поклонничествата също ще се възобновят значително. Надяваме се, нуждите за безопасност от здравна гледна точка да бъдат съчетани с протоколи, които не правят прекалено сложно организирането на поклонничествата, както и се надяваме християните от цял ​​свят да почувстват, че да се отправят на поклонничество в Светата Земя, в този момент, означава много повече, отколкото би могло да означава преди Covid. Ако преди това със сигурност е била важна подкрепа за християните и несъмнево е било изживяване на личната вяра, сега се превръща в един още по-голям опит на вярата. Вярвам, че за тези, които са се сблъскали с коронавируса, това би трябвало да е нещо като оброчие, изживяване, извършено в знак на благодарност към Господ, че сме преминали през това сериозно изпитание. Наред с това е още по-мотивиращо да го направим, за да подкрепим християните, които живеят в Светата земя, особено християните, които живеят на териториите на палестинската автономия, в района на Витлеем. Това е важно и за нас като Кустодия на Светата земя, която, в това време, продължи да държи отворени светилищата, особено за местната християнска общност, и която работи за поддръжката им. Очевидно е, че и ние се нуждаем от подкрепата на поклонниците, за да продължим да осигуряваме работа на местното население. Освен това, както често съм казвал, поклонниците винаги са помощ за всички, те помагат да бъдем по-разговорливи и също така да бъдем по-спокойни от гледна точка на вътрешното напрежение“.

Какви са неотложните ситуации, пред които е изправена Кустодията в този момент?

Те са предимно от икономически характер. От началото на пандемията, от светилищата, вече не получаваме никакъв вид доходи. Що се отнася до последните две волни дарения pro Terra Sancta, тази от 2020 г. беше много ниска, около 50% от това, което обикновено се събираше, докато все още нямаме данни за 2021 г. Икономическата криза за нас е значителна, имаме много училища, особено тези, които се намират в Палестина, като Витлеем или Йерихон, очевидно също трябва да бъдат подпомагани икономически и това важи също за социалните дейности. През последната година се увеличиха молбите за помощ с хранителни стоки, медицинска помощ и други подобни. Това е най-голямата неотложност, за да може да продължим работата по поддръжката на светилищата, които освен училищата са ситуациите, създаващи работа сред местното население.

Говорейки за Светата земя, погледът ни се разширява и към други райони на големи страдания, особено към Сирия и Ливан, мислейки естествено за християните, които живеят там ...

„Горе-долу три четвърти от християните са напуснали Сирия и от присъствие, преди началото на войната през 2011 г., от около два милиона и двеста хиляди християни, сега сме стигнали до присъствие, което е може би около 500 хиляди. Нека си припомним, че християните в Сирия са били там от самото начало, защото в Деянията на апостолите обръщането на свети Павел става пред портите на Дамаск, където вече е имало християнска общност. Това намаляване на християнското присъствие в една от люлките на християнството и със сигурност в това, което е люлката на християнската мисия е ужасно, защото християнската мисия започва много повече от Сирия, отколкото от Йерусалим. Това е драматична ситуация от глобална гледна точка, тъй като повечето християни, дори тези, които остават, сега са разселени на други места, защото са се преместили към крайбрежието, към Средиземно море. Присъствието в Алепо е намаляло драстично, от около 300 000 на 30 000, това означава, че са останали само 10%. Също присъствието в Дамаск намаля. Освен това съществува и много сериозният проблем с ембаргото, което продължава да бъде значителено, защото засяга преди всичко бедните хора. Според това, което ми казват братята, в този период хората се нареждат на опашка, за да могат да си купят парче хляб, а порцията храна в която има парче месо е само мечта, могат да си го позволят може би веднъж на всеки два месеца. Същото е и с лекарствата, до които е много труден достъпа. Затова и тук много проекти от нашата помощ са насочени към справянето с тези ситуации, без да се забравя, че имаше Covid също в тези територии. Горе-долу същото се случва в Ливан, където ситуацията със сигурност е по-добра, отколкото в Сирия, но все пак е трагична от икономическа гледна точка. Ливан също е в отчаяни условия от политическа гледна точка, в ситуация на голяма несигурност и също така на голяма нестабилност, освен това тежат много последиците от ужасния взрив на 4 август в Бейрут, който остави 300 000 семейства на улицата. Слава Богу, поне няколко гласа останаха да представляват тези страни: този на апостолическият нунций, кардинал Марио Дзенари в Сирия, който редовно се фокусира върху драмата на тази страна, и, разбира се, гласът на папа Франциск, който е викът на тази ситуация пред международната общност. И така, бих казал, че в този момент, повтарям, благодаря на Бог, че го има папата, който дава глас на онези, които нямат глас, дори в Близкия изток.

26 Юни 2021, 08:39