Монсеньор Румен Станев: уповавам се на Божието провидение
Монсеньор Румен, днес, няколко седмици по-късно, бихте ли споделили кои са първите стъпки, цели, които сте набелязали да следвате в новоповерената ви мисия?
От 10 декември съм в София. Тогава е празника на Дева Мария от Лорето. Както тя е пренесена от Израел в Италия, така и аз се пренесох от Раковски в София. Имам вече малко наблюдения върху енорията, вярващите, духовния живот в София. Каква е моята мисия. Наистина това е една нова служба, в цялата българска църква – помощен епископ. В големите епархии, в големите държави, където има много католици, го има това, но при нас нямаме тази традиция. Все пак изглежда, че София остава малко в страни от нашата епархия и желанието на светия папа Франциск е да има един епископ, който е от латински обряд в столицата, който да има една представителна функция – да се среща с властите, другите религии. Също знаем, че в столицата има много хора от цяла България католици и има много работа. Не бих казал, че отците, които са досега в София не се справят, напротив. Знам, че за да създадат тази служба и да дойдат в София, не е напразно. Бог има някаква мисия, със сигурност по-специална. Аз се моля всеки ден да ми показва пътя. Оповавам се много на Божието провидение и знам, че Бог ще ми посочи пътя и какво трябва да правя. Разбира се тези ангажименти не са малко за българите-католици, за чужденците-католици, за връзката с другите вероизповедания, с официалните власти. По малко започваме да се запознаваме и навлизаме в тези неща.
Събитията около назначаването Ви не бяха може би случайни - отложеното стъпване в длъжност поради заболяване, ръкоположението Ви в годината на св. Йосиф и в храма, носещ неговото име. Всичко това може ли да свържем с Вашата набожност към св. Йосиф, за която споделихте?
Аз мисля, че всеки ден човек има светци, които са покровители. Особено тези имена, които са ни дадени, но има и такива, които човек си избира, защото харесва техния живот и се опитва да им подражава. Първото нещо, което ме впечатлява в св. Йосиф е, че в Евангелието не се говори много за него. Но се казва, че е справедлив, тихомълком изпълнява своите задължения, без да се шуми много около него. Може би и моят стил е такъв. Аз не обичам да се шуми около мен, по-скоро да свърша задълженията си и работата. Другото, което е много важно за този светец е, че Бог му е поверил най-ценното, което има –Своят син и Неговата майка – Дева Мария. Така че св. Йосиф се е грижил за Дева Мария и Исус Христос. И за това е и обявен за покровител на цялата Църква. Също св. Тереза от Авил казва, че той е толкова мощен покровител, че няма човек, който да не се е обърнал към него за помощ и той да му е отказал тази помощ. Разбира се тук не става въпрос да искаме неща, които са невъзможни – като напр. да оберем банка. /Усмивка/ В такъв смисъл невъзможни да ги осъществи този светеца. Още нещо важно, че той е покровител и на добрата смърт. Защото се казва, че когато той умира, а ние го вярваме, до нега са били Дева Мария и Исус Христос. Какво по-хубава смърт от тази. Преди около три години, или малко повече, осветихме в гр. Раковски параклис в гробищния парк и разбира се, по мое настояние, дадохме името св. Йосиф. Много исках да имаме такава църквички, особено на гробищата. Така че виждаме много неща, които са свързани с моя живот и моята набожност към този светец. И сега ме поставя в такава ситуация, че съм в енория, която носи неговото име. А когато бях ръкоположен, папа Франциск обяви годината на св. Йосиф.
В живота Ви настъпиха доста динамични промени, за кратък период от време. Малко преди Вашето ефективно встъпване в длъжност като помощник-епископ бяхте избран и за Председател на УС на Каритас България. Какви цели поставяте пред себе си?
Да, наистина се случиха и тези промени. За мен не е нещо чуждо. От доста години се занимавам с Каритас. Там не бих, мое мнение, не си поставям големи цели и да правим невъзможни неща. По-скоро за мен е, още от самото начало, да правим не много неща, но да ги правим както трябва, защото Каритас е социалната дейност на Църквата и е много важно. Тя се грижи за бедните, изоставените ,страдащите. И смятаме, че само материално трябва да се помага. Но на страдащите, понякога, е по-важно да се каже една добра дума. С доброволците много често организираха посещение на самотни възрастни хора, с които да говорят, а понякога и да играят заедно различни игри. Което понякога е много повече отколкото да ти дадат пакет олио или захар. Разбира се, че това е важно, защото когато ги нямаш. Но моят план не да се нахвърляме на големи неща и да не можем да осъществим но да правим нещата, както трябва. Иска ми се да бъде малко по-разпространено в енориите, но там вече зависи от нас. Зависи от енорийските свещеници да го приемат и искат. Защото нямаме добро присъствие на всякъде, за съжаление.
Благодаря за този разговор. Желая Ви от сърце, с Божията помощ, да успеете по пътя, който избирате.
Разговора проведе Гергана Дойчинова
