Епархията на Блажен Босилков посреща своя нов епископ
Съръкополагащи епископи по време на тържествения ритуал ще бъдат: Н.В.Пр. Монс. Георги Йовчев – Епископ на Софийско-Пловдивския диоцез и Н.В.Пр. Монс. Христо Пройков – Епископ на Софийската епархия „Св. Йоан XXIII“. Потвърдили са участието си в празника на 19 март в Русе: Архиепископът на Букурещ Монс. Аурел Перка и помощния епископ на Букурещ Монс. Корнел Дамиан – традиционно добри приятели на нашата епархия.
Монс. Страхил Веселинов Каваленов е роден в с. Разград (обл. Монтана) на 25 март 1966 г., където е прекарал и детството си. След това се премества в София, където живее около 20 години. Дипломира се в Историческия Факултът на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1992 г.Учи философия и теология в Лугано (Швейцария), в Краков (Полша) и в Рим в Папския Латерански университет, където през 2009 г. получава бакалавърска степен. На 18 април 2009 г. е ръкоположен за свещеник в Никополската епархия. От 2009 г. е енорийски свещеник на енория „Дева Мария на Броеницата“ в гр. Велико Търново, а от 2012 г. става енорийски свещеник и в енория „Блажен Евгений Босилков“ в гр. Габрово. През 2018 г. е назначен от Монс. Петко Христов за Генерален викарий на Никополския Диоцез. На 14 септември 2020 г. е назначен за Апостолически Администратор на съшия диоцез. Освен български език, говори италиански, полски, френски, руски, латински, старогръцки. На 5 октомври 2020 г. е отличен с ордена „Кръст за заслуги“ от Суверенния Малтийски орден. На 20 януари 2021 г. е избран от Папа Франциск за епископ на Никополския Диоцез.
По време на папската Визита в България той бе преводач на Светия Отец Папа Франциск. След това Папа Франциск написа на Апостолическия Нунции в България, монс. Анселмо Гуидо Пекорари, благодарствено писмо за успешната Визита, в която казва: „Специални благодарности на Отец Страхил Каваленов, който толкова успешно се справи като предовач и в същото врем ми даде прекрасно свидетелство за апостолско усърдие“.
Уважаеми монс. Страхил, бихте ли сподели какви чувства Ви вълнуват преди епископското ръкоположение?
Разбира се, пълнотата на свещенството, което се изразява в епископското ръкоположение, не може да не вълнува и мен като свещеник, който се е посветил, именно, на служение – служение на Бога и на Неговата Църква. Така че, за мен тези дни, които предстоят да изживея, до този изключителен момент в моя живот, когато Монс. Пекорари – Апостолическия Нунции в България, заедно с двама български епископи: Монс. Йовчев и Монс. Пройков, ще ме ръкоположат за Никополски епископ, разбира се, ме кара да преживявам един период, който е уникален, единствен в моя живот. Период на много очаквания, период на равносметка, период, също така на това, че си давам сметка каква голяма отговорност е тази, която Църквата, а чрез нея и Бог ми възлага, а именно: духовното ръководство на католиците в Северна България в Никополската епархия.
Моля се, наистина, и моля за молитвата на нашите верни за това да успея да се справя добре с възложената ми задача, за да може, наистина, тази древна епархия, процъфтяла тук повече от 370 години, да може в нея Светия Дух да работи за спасението на душите и, също така, за доброто следване на Божията воля и на Божиите заповеди, които да ни направят щастливи още тук, на този свят.
Ще ни разтълкувате ли символите на Вашия епископски герб?
Да, разбира се. Върху щита на герба, увенчан с Кръст, което означава и служението на нашия Господ Исус Христос, има три полета, първото което е посветено на Дева Мария. Дева Мария е обект на моя лична почит. Аз съм свързан много с Божията Майка в моята лична набожност, но също така е характерно за нашата Никополска епархия и голямата почит, която местните верни изпитват към Дева Мария. Неслучайно, повечето от нашите храмове, са посветени именно на нея – Божията Майка и наша застъпница. Наред с това поле, което е оцветено в цвета на Дева Мария, небесно синия цвят и където е нейния инициал, нейната начална буква на името й „М“ е увенчана с корона, има поле оцветено в червено. Немалко са мъчениците за вярата, които е дала нашата Никополска епархия през вековете, един от тях е и моят непосредствен, почти, предшественик, Блаженият Епископ и Мъченик Евгений Босилков. Така че на фона на червения цвят, който е символ на мъченичеството, имаме също така знака на победата на мъчениците, палмовата клонка. Долното поле на герба, оцветено в цвета на слънцето е в златист цвят, изобразява книга на фона на лъчи – Божието Слово, което е светлина на пътя ни. Гербът, също така, е свързан с епископския ми девиз, който избрах от Първото послание на Св. Апостол Павел до Коринтяни, 2-ра глава, 7-ми стих. На латински това звучи: „LOQUIMUR DEI SAPIENTIAM“ – „Проповядваме Божията Премъдрост“.
Какво смятате, че е най-важно да промените в епархията, в енориите, какви неотложни задачи сте си поставил?
На първо място, не си поставям за задача да променям до сега съществуващия ритъм на духовен живот в нашия диоцез. Много беше направено през годините на възраждането на християнството в нашата страна и на територията на нашата епархия. Много прекрасни неща се направиха – от възстановяването на храмовете, до възстановяването на енорийските общности. И трябва да отдадем дължимата заслуга за това на моя покоен предшественик монс. Петко Христов, на чиито молитви се надяваме пред Божия Престол, за да можем да продължим неговото дело. Така че, за мен много важно е, не толкова да променям нещата, колкото да продължа неговото дело. Това дело на възстановяване, делото на възраждането на Католическата Църква в тази част от нашата страна, в Северна България. Надявам се на сътрудничеството на свещениците, на нашия презвитериум. Много от тях работят тук вече десетилетия в България, посветили са целия си живот на нашата страна, на нашия народ, на вярващите сред нас. Затова, наистина, чрез тяхната подкрепа и с тяхното сътрудничество се надявам да продължим това дело на възраждането, което Бог направи и което предсказа Блажения Евгений Босилков с думите, че „нашата пролята кръв е един залог - залог за прекрасното бъдеще на Църквата в България“.
Какви са Вашите най-важни приоритети като Епископ на Никополската епархия?
Много важно е да разберем, да осъзнаем и също така да работим, според актуалната ситуация на нашите верни, на християните в нашата епархия. Знаем че животът в света и в нашата страна е много динамичен. Това, което се случи през последните 10 годин е различно от това, което се случи през последните 20 или 30 години. Така че ние трябва да имаме в предвид тези процеси на динамика, които също така се отразяват върху живота на нашите общности, върху живота на нашите енории и на цялата ни епархия. Става въпрос за това че, много от нашите енории, аз ги наричам „енориите-майки“ в малките селища, в селата, намаляват като брой на вярващи християни. Мнозина напускат своите родни места и отиват в градовете, където търсят препитание, където търсят по-добър живот. Но тези „енории-майки“ не бива да бъдат забравяни. Те са, на които дължим всъщност духът, ентусиазмът, и също така и традицията, върху която се гради нашата католическа принадлежност. Заради това, един от моите приоритети, със сигурност, ще бъде именно това – поддържането на християнския дух, на християнския плам, именно в тези малки, но съществуващи, и ще продължават да съществуват, енории - „енориите-майки“, както ги наричам аз. Също така, новите християнски общности, в градовете – те се нуждаят от окуражаване, нуждаят се от подкрепа. Нуждаят се, също така, и от насоки, за да могат да вървят по пътя, който ни е оставил Господ Исус Христос. Затова тези енории, които са една богата реалност за нашия диоцез, трябва, наистина, да бъдат подкрепяни. Много важно е и също и миналото, нашите корени, на които ми се ще да обърнем повече внимание в нашата пасторална дейност. Това, че нашата църква съществува в българските земи от векове и това, че ние, българските католици, сме една неразделна част от българския народ, имаме принос в неговото културно и духовно изграждане и в неговото културно и духовно развитие и то немалки приноси. Именно, върху тази наша, можем да употребим думата, гордост, трябва също така да акцентираме, в нашата работа. Много важно е, също така, в духа и на енцикликата на Св. Отец Папа Франциск „Fratelli tutti“ – всички братя, да работим за това, за един диалог, за една братска солидарност с всички други наши сънародници, независимо от вероизповеданието или религията, която те изповядват. В името на едно добро бъдеще на нашата страна и на нашия народ. Много са приоритетите, тепърва ще ги осмисляме, но най-важното е, също така, и една по-голяма близост на пастира на епархията до енорийските общности. На това смятам да посветя една голяма част от моята работа – една непосредствена близост, за да окуражавам в тяхната вяра и така също да помагам в техните трудности на нашите верни, за да имат те надеждата за едно „прекрасно бъдеще“, това бъдеще, което ни обеща Блаженият Евгений Босилков, пролял кръвта си за него.
Бихте ли споделилии, какво Ви впечатли в току-що завършилата папска визита в Ирак?
Аз през последните месеци съм, наистина, под силното впечатление на енцикликата на Св. Отец „Всички братя“/ „Fratelli tutti“ и това посещение ми се струва напълно в духа на тези размисли, които Папата излага в своя документ, в своята енциклика. Братя всички – едно братство, една солидарност, едно единство на всички хора с добра воля на земята, което е една прекрасна програма. И е осъществима, защото хората с добра воля, независимо каква е тяхната религия, каква е тяхната култура, са в състояние да направят така че животът в нашия свят да бъде по-добър. Земята на Ирак, знаете, страда много през последните десетилетия и наистина, присъствието на Папата като един скромен поклонник, както нарича себе си там, направи така че общностите, изграждащи народа на Ирак, да се отворят за един диалог, който със сигурност има добро бъдеще. И не само в Ирак, а и в целия този труден регион, който е Близкият Изток. Също така, за мен беше много важно, че Папата посети земята на Авраам, земята от където тръгва, воден от Божия глас, от Божия порив и призив. Това е Отецът на нашата вяра, както го нарича Св. Апостол Павел, Авраам, който следвайки Божият призив, ще осъществи себе си като човешка личност и ще намери щастието, истинското щастие, което да го направи пълноценен човек, реализиран човек на този свят. Той, бащата, той е отецът по плът на избраният народ Израил, отецът по дух на нас, вярващите, членовете на новия Израил, на Християнската Църква, на Божият народ.
От името на българската редакция на Радио Ватикана и от мое име, Ви пожелавам дълго, ползотворно и благословено от Бога служение!
Росица Златева
