Отец Копровски, „от една далечна страна“ до Радиото на папата

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Сериозно компрометирано здраве, за което заразата от Ковид бе фатална. Така днес, в болницата във Варшава, почина отец Анджей Копровски, който през март щеше да навърши 81години. Полски йезуит, роден в Лодз, от 2003 до 2015 г. той ръководи, първо като асистент, а след това програмен директор Ватиканското радио, поемайки тази длъжност от отец Федерико Ломбарди, назначен тогава за главен директор.

Годините в Полша

След като завършва Филология във Варшавския университет, през 1961 г. постъпва в Обществото на Исус, а през 1969 г. е ръкоположен за свещеник. За около десетина години, до 1979 г. , е капелан за студентите в Люблинския университет - където е преподавал Карол Войтила – след което е назначен за ректор на Йезуитския богословски колеж във Варшава. За първи път пристига в Рим през 1983 г. като асистент на генералния настоятел за Централно-Източна Европа. Остава в италианската столица до 1989 г., когато с падането на Берлинската стена започва нов сезон на възраждане, който вижда отец Копровски сред главните действащи лица на своята страна.

От пост-комунистическото възраждане до Радио Ватикана

Завръщайки се в родината си, отец Анджей възстановява католическата информация, унищожена от комунистическия режим, ставайки директор както на телевизионната, така и на радио програмата на държавната телевизия. Той остава там до 1997 г., когато Обществото на Исус го моли да поеме ръководството на отците йезуити от Северна провинция на Полша като провинциален настоятел. През 2003 г. се завръща в Рим и след няколко години като асистент заема длъжността Програмен директор на Радио Ватикана. В редакциите на папското радио отец Копровски допринася за пренастройването на многоезичната информация според нуждите на глобализацията, която също започва да хлопа на вратата на ватиканската журналистика, давайки пространство на континентите и техните специфични проблеми.

Ломбарди: винаги съм ценял неговата дълбока духовност

Отец Копровски напуска Ватиканското радио през 2015 г. и се завръща в Полша, където дълго време остава активен в медийния сектор като автор на статии и преводач на книги, но също е изповедник и духовен ръководител. За тези негови последни дейности, говори пред Ватикан Нюз отец Федерико Ломбарди, също той йезуит, когото отец Копровски замества в Програмната дирекция на радиото на папата. Бившият генерален директор на Радио Ватикана и настоящ председател на Административния съвет на Ватиканската фондация „Йозеф Ратцингер – Бенедикт ХVІ“, описва също дълбоката духовност на отец Копровски и способността му да чете реалността и превратностите на Църквата и света и техните последици върху живота на хората. Отец Ломбарди си спомня за него в ролята на сътрудник, но също на ценен съветник и откроява, освен това, приятелството, което е свързвало отец Копровски и Йоан Павел ІІ, толкова голямо, че няколко пъти е викан на обяд при него за обмяна на мнения и информации.

„Отец Копровски беше голяма личност в религиозния живот и в йезуитския орден: освен работата си като комуникатор в полската национална телевизия, преди това е бил капелан за студентите, ректор на йезуитската студентска общност във Варшава, асистент генералния настоятел за цяла Източна Европа, провинциален настоятел на йезуитите от провинцията на Варшава. Следователно човек, който е имал изключително отговорни позиции и, който също е познавал добре папа Йоан Павел II от времето на апостолската му работа в Полша. Това е и една от причините, поради които Йоан Павел II го кани от време на време на обяд с него, за да разговаря по теми, по които искаше да чуе неговото мнение. Той беше човек с голям опит и с изключителни съвети за религиозния живот на Обществото на Исус, но и за Църквата в Полша. Затова, неговото идване в Радио Ватикана бе голям дар. В действителност той дойде, защото след като завърши своята мисия като провинциален настоятел на йезуитите във Варшава, се разболява тежко от тумор и претърпява операция, която се оказва успешна, но той смяташе своето изцеление за неочаквано, защото в онзи момент си е мислил, че няма да оцелее. Ето защо, всичките години, които той изживя след своите 65 години, следователно времето, което той бе с нас в Радиото, ги смяташе наистина за незаслужен и неочакван дар, като допълнително време, ако може така да се каже, дадено на неговия живот. За нас, които го познавахме от човешка и духовна гледна точка, той бе личност с огромна духовност и вяра. Аз го ценях много за неговата дълбока култура и вяра, притежаваше голяма културна широта, интересуваше се много от проблемите на Европа и Полша в Европа, и насърчи също създаването на училища за журналисти.

Спомням си, че един от аспектите върху които наблягаше с нас журналистите в Радио Ватикана бе вниманието към живота на Църквата и местните Църкви. Спомням си, че говореше често за „динамизъм на Църквата“….

„Да, отец Копровски беше човек, изключително наясно с днешната реалност, с променящите се времена, с големите въпроси от културна и социална гледна точка, с международната политика и т.н., защото беше човек с голяма култура и голямо внимание и следователно искаше дори журналистите от Ватиканското радио или онези, които се занимаваха с проблемите на днешния свят, да го правят със съзнание, но и винаги, както обичам да казвам, с дълбочина. С други думи, той не се интересуваше толкова от конкретните новини от последния момент, а по-скоро от значението на събитията, тяхното влияние върху живота на хората, върху техния манталитет като християни, но също като отговорни хора на нашето време. Със сигурност това беше нещо, което силно желаех и аз, когато дойде да ме замести, т.е. човек, който да не се ограничава до техническия аспект на комуникацията, която се променя от гледна точка на наличните инструменти, нито обсебен от новините от последния момент, а по-скоро човек, който се опитва да прочете смисъла на случващото се и да стимулира журналистите да си задават въпроси и да питат другите за последиците от дълбоките движения, за това, което се случва в нашето време и за значението им за моралния и духовния живот на хората и, разбира се, и за Църквата.

През последните години, имахте ли възможността да се чувате с отец Копровски? Можете ли да ни кажете нещо повече за последната фаза от неговия живот?

Разбира се, бях много привързан към него и всеки път, когато ми се случеше да отида в Полша заради дейността на Фондация „Ратцингер“ отивах при него. Един от стимулите да посещавам Полша бе  именно фактът, че ще отида да разговарям с него, за да го помоля за съвета му относно всичко, което би могло да засегне въпросите на църковния и културен живот в Полша.  Той беше един от хората, които най-много ценях, които познавах най-добре и можеха да ми дадат напълно свободни и обективни мнения, също така защото той вече нямаше преки отговорности и следователно живееше като внимателен наблюдател, но от едно по-високо ниво на наблюдение както от културна, така и преди всичко от духовна гледна точка.