Епископите на Испания: богопосветеният живот е надежда за света

Като определят богопосветените „надежда за света и Христов квас в човечеството“, испанските епископи изказват своята благодарност и признателност към тях за ангажимента и свидетелството, което предлагат на света.  "В същото време Денят възнамерява да предложи на самите богопосветени – подчертава Испанската епископска конференция – благоприятна възможност, за да могат да обновят и възродят чувството на преданост към Господ“. Цитирайки думите на свети Йоан Павел ІІ, испанските епископи посочват: „На богопосветените лица повтаряме поканата да гледат на бъдещето с надежда, осъзнаващи, че предаността на Бог и силата на Неговата благодат, са способни да вършат винаги нови чудеса“.

Църквата в Испания припомня също, че през тази 2021 г. Денят на богопосветения живот навършва 25 години: сам папа Войтила го учредява през 1995 г. „Тази дата ни позволява да погледнем назад – подчертават епископите – но ни насърчава също да направим нови стъпки напред, знаейки, че все още носим светлината на Възкръсналия, способна да озари всеки мрак и несигурност“. Като се позовават на избраната тема за Деня в Испания - „Богопосветеният живот с Мария, надежда за страдащия свят“ - епископите изтъкват, че тя откроява „призванието и мисията на богопосветените в Църквата и в обществото, като видим знак на истината на Евангелието и на близостта на Отца до всяко човешко същество“. Ето защо, в ранения свят и бурното море на ХХІ век, епископите призовават богопосветените към братство, към признаването на „достойнството на всяко човешко същество“ и да вървят заедно, като едно единствено човечество.

„Светът е ранен – подчертават епископите – и в голяма част от нашата планета, тази рана кърви ден и нощ, в политиката, икономиката, социалния живот, до такава степен, че страданието и злоупотребите станаха хронични. Глада, бедността, войната, преследванията, експлоатацията не принадлежат на миналото – посочват епископите – а имат едно конкретно лице в многобройните хора, които понасят новите форми на несправедливост, болка и отчаяние, в хората, засегнати от пандемията от Covid-19, в болните, във възрастните или в най-уязвимите; в жертвите на природни бедствия, все по-опустошителни; в имигрантите и бежанците, които с хиляди бягат от ужаса и не намират разбиране и убежище в нашите земи; в разделените семейства, разрушени от изолацията и насилието; в харата малтретирани и накърнени в своето достойнство и основни права, също от онези, които би трябвало да ги закрилят и защитават“. Епископите се спират също на младите хора и безработните „от всички възрасти, които отчаяни и безпомощни, търсят възможност, която никога не идва“.

В тези отхвърлени лица, богопосветените се „оглеждат“ – отбелязват епископите – „защото именно там те съзират жадния, малтретирания, затворения и чужденец Христос; в тези бездни на човечеството, богопосветените застават близо до всички, без изключение, и в тяхното милосърдно и мисионерско сърце носят човешкото братство“. Ето защо, уверени, че „раните на света не са окончателни, нито вечни“, епископите приканват богопосветените да носят Христос в света, „пораждайки търпение и прошка, там където другите сеят ярост и злоба; давайки началото на „споделени и плодоносни проекти, там където другите чертаят граници, дълбаят пропасти и издигат стени“; подчинявайки се „свободно на Господ, там където другите са заслепени от индивидуализма“; избирайки с радост бедността на Христос, там където другите са обзети от алчността; мечтаейки „да прегърнат любовта на Бог, която разширява живота, там където другите са привлечени от горделивостта“.

„Божественото братство е човешко и човешкото братство е божествено – завършват испанските епископи – Това е парадигмата на богопосветените мъже и жени, които, сред многобройните предизвикателства, в най-негостоприемните кътчета на света или в който и да е манастир, се превръщат в елей за раните на света. В тях и с тях, нека се вслушаме в гласа на Исус Христос, който ни казва: „Иди и прави същото“.

svt/ vatn