Комуникацията във време на Covid-19: силата на социалните медии
На първо място се подчертава основната роля на социалните мрежи при литургичните чествания чрез видео стрийминг, но също така могат и виртуално да разрушават бариерите, наложени от изолацията, създавайки нова общност.
Освен това социалните мрежи придобиха особено значение за предоставяне на помощ и подкрепа на мигрантите и бежанците, сред най-засегнати от последиците на пандемията хора. Достатъчно е да споменем приложението Refaid (Refugee Aid App), разработено в някои европейски държави и използвано от над 400 неправителствени организации в цял свят, с цел подобряване положението на уязвимост на мигрантското население. Конкретен пример за важността на това средство е град Танжер в Мароко: тук епархийският отдел за миграция, в сътрудничество с други организации, сред които местната „Каритас“, лансира проекта #Refaidfront, който представлява набиране на средства, за да се разреши използването на приложението навсякъде в Мароко. По този начин хуманитарните организации по територията ще могат да дават информация, да предоставят актуализации в реално време и да улесняват достъпа до основните услуги за мигранти, бежанци, разселени лица и търсещи убежище.
Различен е сценарият в Афганистан: тук „Йезуитската служба за бежанци“ (JRS) използва социалните платформи, за да бъде близко до разселени деца и младежи, като гарантира тяхната училищна подготовка. В социалните мрежи се споделят аудио, видео, документи за обучение, необходими за онлайн уроците, но са предвидени и двуседмични интерактивни сесии. Съвсем различна е ситуацията в Малави, където местната църква разчита на социалните мрежи като инструмент да се поддържа жива надеждата на вярващите. Националният координатор на социалните комуникации, отец Годино Фокосо, също така приканва християните сериозно да се замислят за правилното използване на дигиталните мрежи и за противодействие на така наречените „фалшиви новини“, особено в настоящия контекст на пандемията Covid-19. Той посочва, че социалните медии „трябва да ни позволяват да разпространяваме евангелието, като по този начин вдъхваме надежда, че скоро пандемията ще бъде победена“.
В известен смисъл същото казва и отецът йезуит Лешек Гесяк, говорител на Епископска конференция на Полша. В скорошно изказване свещеникът подчерта, че социалните медии представляват двойна възможност за Църквата: от една страна, те й позволяват да стигне до онези потребители, които остават далеч от общността на вярващите, от друга страна й позволяват да „допринася за популяризирането на християнските ценности в интернет, евангелизирайки така наречения „дигитален континент“.
Но, освен социалните мрежи, има и друга масмедия, която по време на пандемията показа своята сила: става дума за радиото. Там, където няма електричество или където достъпът до Интернет е ограничен до градските райони, както често се случва в Африка, радиото играе важна роля за разпространението на вярата, но също така и за образованието, развитието и разпространението на информацията в селските райони. Например в Буркина Фасо, местната Епископска конференция събра всички епархийски радиостанции, за да действат в синхрон в борбата срещу коронавируса, разпространявайки повсеместно информация за мерките за борба срещу заразата с Covid-19, но също така и придружавайки слушателите с литургични чествания и моменти на молитва.
Други два примера идват отново от Африка: първият се нарича „Теле- и радио- консултиране“ и е новата седмична радиопрограма, лансирана от Епископската конференция на Замбия, която предлага психологични консултации на заразени или психично разстроени от пандемията хора. Чрез радио „Maria Yatsani Voice“, което обхваща цялата територия на столицата Лусака и околностите, се предлагат групови терапии или индивидуални телефонни консултации на всички хора в затруднено положение. „Искаме да насърчим споделянето на опит, вслушването едни в други, да донесем утеха и да кажем дума на надежда“, обяснява отец Йонас Фири, координатор на библейския и литургичен отдел на местната Църква.
Вторият пример се отнася до Малави, където „Папската милосърдна дейност“ лансира по радиото и телевизията поредица от катехизисни програми, насочени към деца и младежи на възраст от 5 до 35 години. Предаванията се излъчват от телевизия „Luntha Television“ всяка събота сутрин, както на местния език, така и на английски, и същия ден се излъчват и по „Радио Алинафе“ на архидиоцеза Лилонгве и по радио „Maria Malawi“. Докато в неделя следобед идва ред на своеобразна викторина, озаглавена „Научи вярата си и победи“, базирана на уроците по катехизис, проведени предишния ден. Наградите за победителите се състоят от религиозни предмети, като Библията и броениците.
В Италия, през най-критичния за пандемията месец март, Епископската конференция (CEI) създаде уебсайта https://chiciseparera.chiesacattolica.it, за да „даде знак на надежда и за изграждане на бъдещето“. Това е „дигитална среда, която събира и подновява добрите практики, прилагани от епархиите, предлага поводи за размисъл и задълбочено проучване, споделя новини и материали за пастирска дейност“, като по този начин се превръща в истинска опорна точка за верните.
В този контекст, се очертава една съществена характеристика на комуникацията, а именно, че тя е „предимно екзистенциална“, както заявява Виченцо Корадо, директор на Службата за социални комуникации на CEI. „По време на мрачните дни на изолацията разбрахме и продължаваме да разбираме, че комуникацията не е нещо, което служи само за определена цел или пък само някакво допълнение, а че тя принадлежи на самото наше съществувание. Смятам, че това е първото, най-важно нещо, което получихме от този труден момент: комуникацията не е нещо, което е извън нас, тя е преди всичко екзистенциална. Това размишление направих преди всичко имайки предвид социалните мрежи, които през този период спомогнаха за определен тип комуникация и връзка.
Социалните мрежи, наистина, „спомогнаха за по-голямо участие на младите хора, особено когато всички се озовахме затворени в нашите домове и преоткрихме, че сме част от общност, която надхвърля ограничителните бариери. В този смисъл медийните общности допринесоха за един вид сближаване, което, в този особен момент, не беше възможно". „Въпреки това“, пояснява Корадо, „сега трябва да помислим върху използването на социалните мрежи, защото ясно видяхме, че все още съществува един вид дигитална неграмотност.
„Медийните средства бяха полезни и за подхранването и укрепването на вярата“, казва още директорът на Службата за социални комуникации на CEI: в момента, в който преживяхме един вид пълен мрак поради изолацията, пламъкът на вярата премина и през тези средства. Мисля, че те улесниха и ускориха задаването на въпроси, свързани с нашето съществувание. Позволиха ни да осъзнаем все повече факта, че сме част от едно цяло, че сме част от общност и че тази общност е в една и същата лодка. Лодка, която плава и в морето на социалните мрежи, сред страдания и надежди. И там, където съмнението, въпросът, страданието видяха онзи проблясък, който идва от светлината на вярата, аз вярвам, че там се получи и един вид израстване във вярата".
man / VatNews
