Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 13 септември 2020

 "Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем" (Мат. 18, 21-35)

Скъпи братя и сестри,

Днес ще говорим за прошката. Тя е нещо много велико, но и в същото време много трудна за въвеждане в живота ни. Тя е една основна част от учението на Исус и затова сме задължени да прощаваме, понеже и самите ние осъзнаваме, че се нуждаем от прошката на Бог и на ближния. Желанието да се прости на всички е нещо типично християнско и рядко такова качество може да се открие у нехристияни, колкото и добри хора да са те.

Слугата дължал на господаря си 10 000 таланта, което е една огромна сума, която е малко вероятно някой да даде назаем без гаранции. Господарят в притчата всъщност е Бог, който ни дава много повече от това, което заслужаваме. Бог също ще иска да използваме добре даровете, които ни е дал и да ги развиваме, понеже после ще трябва да му дадем сметка. За един евреин е било тотална трагедия да стане роб, бидейки от избрания народ и затова евреин никога не е имал евреин за роб. Пред тази страшна перспектива, слугата пада на колене и господарят веднага му опрощава дълга.

В същото време Бог иска и ние да прощаваме безрезервно, както и той ни прощава. Няма жив човек, който да не е наранил някого или да не е бил обиден или подведен от ближния си. Ние като християни трябва ежедневно да се учим да прощаваме. Но това е валидно и за всеки човек. Ако не прощаваме, тогава трябва да си изплатим сами целия дълг, който е непосилно голям. Амин.