Вартоломей: напредъкът не се основава на унищожаването на природата

„Колко дълго ще понесе природата безплодни дискусии и консултации и всяко по-нататъшно забавяне в предприемането на решителни действия за нейната защита?“.Това е въпросът, който Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей поставя в своето послание за Световния молитвен ден за грижата за творението, който Църквата отбелязва на 1 септември.

„Споделено убеждение е, че в наше време природната среда е застрашена както никога досега в историята на човечеството“, а за степента на заплахата става ясно от факта, че „това, което е заложено, не е качеството, а запазването на живота на нашата планета", пише православния патрирах. Свидетели сме на „унищожаването на природната среда, биоразнообразието, флората и фауната, замърсяването на водните ресурси и атмосферата, прогресивното сриване на климатичното равновесие“ и други крайности. Комплекс от ситуации, който демонстрира, че целостта на природата е „категоричен императив" за съвременното човечество, но чието значение не се схваща на всичките му му нива.

Докато на индивидуално ниво, в групи и организации изпъква „голяма чувствителност и екологична отговорност“, отбелязва Константинополският патриарх, това не се наблюдава в обществените администратори. "Нациите и икономическите оператори не са в състояние - в името на геополитическите амбиции и " автономност на икономиката" - да приемат правилни решения за защита на творението", констатира православния патриарх.

Кризата от Ковид обаче демонстрира въздействието на човешката дейност върху творението с намаляването на замърсяването по време на  локдауна. Вартоломей изразява убеждението, че ако днешната индустрия, транспорта, икономическата система, основана на увеличаване на печалбата имат отрицателно въздействие върху екологичния баланс, „промяната на посоката към екологична икономика представлява непоклатима необходимост. Няма реален прогрес, основан на унищожаването на природната среда", предупреждава православния патриарх. "Немислимо е да се взимат икономически решения без да се имат предвид и техните екологични последици. Икономическото развитие не може да бъде кошмар за екологията".

В последната част на посланието, Вартоломей I припомня голямата ангажираност на Православната патриаршия към екологичните проблеми и необходимостта от сътрудничество в тази сфера.  Всъщност, заключава той, „самият живот на Църквата е своеобразна приложна екология. Тайнствата на Църквата, нейния култ, аскеза и живот в общността, ежедневието на нейните верни, изразяват и пораждат най-дълбокото уважение към творението”.

(dg/vatn)