Covid-19: 100 милиона нови бедни хора, „Каритас“ изисква спешни мерки

Андреа Де Анджелис – Маня Кавалджиева – Ватикана

Вирус, засилващ глобалната бедност; напредък към реализирането на ваксина срещу Covid-19. Лекари, научни работници, изследователи, вече месеци наред полагат усилия за постигане на резултат. Тогава възниква въпросът дали политическата класа, трудовият свят и всеки един поотделно, са също така ангажирани да получат друга ваксина, тази, която е в състояние да победи безразличието. Както многократно бе казал папа Франциск още от началото на спешната ситуация с коронавируса, не трябва да  отклоняваме погледа си от бедните.

Ваксина за всички

Многобройни са апелите в този смисъл, да се действа сега, за да се променят „болните социални структури“ и „да се развие икономика на интегрално развитие за бедните, е не на подпомагането“, бе предупредил папа Бергольо. Следователно, на пандемията трябва да се даде двоен отговор.  От една страна, „е крайно необходимо да се намери лек за малък, но страшен вирус, който поставя на колене цял свят“.  „От друга страна“, посочи  папата, „трябва да лекуваме един голям вирус – този на социалната несправедливост, на неравенството на възможностите, на маргинализацията и на липсата на защита за най-слабите“.

Аларменият сигнал на Световната банка

Следователно днес всички християни хора на добра воля, не могат да останат безразлични към данните, идващи от Световната банка. Кризата на Covid-19  може да въвлече в крайна бедност 100 милиона души в цял свят, много повече от предвиденото по-рано. Това предупреждение отправи през последните часове президентът на Световната банка Дейвид Малпас в интервю за „Франс Прес“. Предишна оценка говореше за  60 милиона души,  жертва на крайна бедност. Влошаването на цифрата прави  "наложително"  кредиторите да намалят дълга на бедните страни, предупреди Дейвид Малпас, като се отиде отвъд  исканията за  удължаване на мораториума върху дълга, решено през миналия месец април.

Спешните мерки

„Предвиждахме този сценарий още от март, т.е., че последствията на икономическо ниво и по отношение на хранителната сигурност биха могли да бъдат дори по-лоши от извънредната здравна ситуация, свързана с пандемията“. Това потвърди в интервю за „Ватикан Нюз“ Марта Петрозило, директор по комуникациите на „Каритас Интернационалис“.

Какви са тогава мерките, които трябва да се предприемат, преди да е станало твърде късно? „Със сигурност премахването на дълга на бедните страни, а не само неговото временно отлагане,  както и глобалното прекратяване на огъня“, посочи  Петросило. Освен това е важно да се „премахнат санкциите, които тежат особено на Близкия изток, както е и необходимо да се засили хуманитарната помощ и да се гарантира здравна помощ на всички“.

Драмата с училищата

Сред последствията от пандемията е и затварянето на училищата, трудностите при достъпа до основно образование. Проблем, за който все още се говори твърде малко. В цял свят децата не можаха и все още не могат  да ходят на училище, което изключва възможността, особено в най-трудните ситуации, да си изградят по-добро бъдеще “, подчерта Петросило. „Затварянето на училищата доведе до много проблеми“, добави Петрсило,  „от увеличаването на хранителната несигурност поради спиране работата  на училищните  столове, до по-големи рискове от експлоатация на деца, сексуално насилие, като  регистрирахме и увеличаване на детските бракове“. „Да се отворят училищата при сигурни условия и възможно най-бързо, е абсолютен приоритет“, заключи Петросило.

Папата: силата на Исус е в състраданието към нуждаещите се

На неделната молитва на  миналия 2 август, папа Франциск  отново говори за вниманието към ближния,  като се започне от дефиницията на Божията логика. "Логиката да се грижиш за другия. Логиката да не се обръщаш на другата страна“. „Състраданието не е чисто материално чувство; истинското състрадание е „да страдаме със“, да понасяме болките на другите върху нас. Затова папата насърчи да не се забравя тази дума „състрадание“, което означава доверие в прозорливата любов на Отца и смело споделяне “.