Светата Земя: Кустодията отбеляза посвещаването на базиликата на Божи Гроб
Литургията за празника бе предстоятелствана от кустода на Светата Земя отец Франческо Патон, който – посочва Кустодията – „в проповедта си се спря на „обезобразената и преобразена красота“, като синтез на празника. Тези два аспекта – каза той – се отнасят за Исус от Назарет, разпнат и възкръснал, отнасят се за Църквата, отнасят се за всеки един от нас. Това място, и днешния празник, ни припомнят, че има една обезобразена и преобразена красота също в Църквата“.
„Ако честваме посвещаването, станало по времето на кръстоносните походи, то е защото Константиновата базилика бе в голямата си част и неведнъж разрушена и реставрирана. Сякаш това място носи физически не само паметта за страданието и възкресението на Господ, но също страданието и възкресението на Църквата: страданието и възкресението, което Тялото Христово живее в историята, като продължение и разширение на страданието и възкресението на неговата Глава“, каза кустодът.
Осветен през 355 г., комплексът от скради, построени от имератор Константин и неговата майка Елена, нарачен базиликата на Възкресението или на Божи Гроб според различните деноминации, претърпява различни преобразувания през различните и особени исторически епохи. Настоящата базилика е синтез на онова, което остава от Константиновите сгради и сградата, изградена от кръстоносците, и събира под покрива си местата на Голгота и празния Гроб, сякаш иска да покаже неделимостта на смъртта и възкресението на Изкупителя.
В края на богослужението отец Синиша Сребреновиц, пръв сакрестан на базиликата, благодари на малцината вярващи, присъстващи на службата и на кустода отец Патон. „През тези току що навършени 800 години от францисканското присъствие в Светата Земя, последните десетилетия станаха свидетели на голям поток от поклонници, но по-голямата част от нашите предшественици, са изпитали подобна на нашата настояща ситуация, молейки се и опазвайки светите места в името на Католическата църква. Като францисканска общност – каза той – ние се поверяваме на тях, продължавайки да се молим за всички онези, които са тук и за онези, които не могат физически да бъдат на тези места“.
