Възможност да въведем ред в нашия живот

Федерико Ломбарди

Едно от първите наблюдения, които папа Франциск прави в енцикликата “Laudato si”, разглеждайки „случващото се в общия ни дом“, се отнася до „ускоряването“, тоест непрекъснатото увеличаване на бързината на промените, насъпващи в човечеството и планетата, съчетано с все по-голяма интензивност на ритъма на живот и работа. Той отбелязва, че тази скорост е в контраст с естествените времена на биологичната еволюция и запитва дали целите на промените са ориентирани към общото благо и към човешкото, интегрално и устойчиво развитие.

Всички, които сме достигнали определена възраст, гледайки кратката продължителност на живота си, многократно сме установявали коичеството неща, които сме видели да се променят напълно, и които продължават да се променят през все по-кратки интервали от време. За щастие много неща са се променили към по-добро, като условията на живот на много бедни хора, възможностите за лечение и хирургични операции, свободното движение, образованието, информацията и комуникациите. Но в същото време, отпадането на много блага бе ускорено далеч по-бързо от необходимото, с цел да се подхранва икономическото развитие и печалбите на определени сектори, а рекламата натрапчиво насажда желанието за излишни новости, създавайки истинска зависимост, преврещаща последното откритие в привидна необходимо, последният вик на модата ... Така в много области ускоряването на промяната рискува да се превърне в самоцел, по-скоро заробване, отколкото напредък. Изглежда ясно, че поетият път е с неустойчив ритъм, който рано или късно ще се наруши, както показват сериозните промени в околната среда.

От своя страна, много дейни хора, добре интегрирани във функционирането на съвременния свят със съответните си роли, обикновено са ангажирани с много интензивни, да не кажа неистови ритми на дейност. Често те започват в началото със страст и желание, докато не осъзнаят по късно тежката цена, която плащат по отношение на човешките и семейните взаимоотношения, чувствата и общия баланс на личността си.

Сега това все по-ускорено състезание претърпя огромен шок. Индексите на икономическите дейности са разстроени, дневният ни график преживя революция, срещите и пътуванията са отменени. За много хора времето сякаш се изпразни и те се чувстват дезориентирани.

И сега ... времето ... Как да го живея? За какво ми е в крайна сметка? Съществува време за действие, но и време за чакане, изпълнено с радост, време да бъдем заедно и да се обичаме, време за съзерцаване на красотата, време на дълги безсънни нощи, на чакане в страдание ... Има я и възможността за ненужно губене на време, оставяща ни озлобени от чувството за безполезност и празнота ... Сеществува и времето да бъдем със себе си ... А имаме ли време и да бъдем с Бог? Когато животът ни е пълен, това последното често го изтласкваме към периферията, защото успяваме да намерим безброй други неща, които да направим първо, които изглеждат по-спешни или приятни, докато да застанем пред Господа, можем да отложим.

За не малко хора това странно време през което останахме вкъщи поради пандемията се превърна във време на преоткриване на молитвата. Чудим се дали намалената възможност за ходене на църква ще се отрази негативно на вярата и духовния живот; но може да бъде и време,- както каза Исус на самарянката - да се научим да се покланяме на Господа в дух и истина навсякъде, дори в дома, където сме принудени да останем, дори при насилствено външно бездействие. Исус добавя, че Духът преминава където и когато пожелае, но без да изключва, че и ние можем да Му предложим възможности и пътища, помагайки си един другиму по хиляди начини, за да поддържаме живо присъствието на Бог на хоризонта на нашето време, със свидетелство, дума или близост в милосърдието.

Времето за Господ може да изглежда маргинално в деня ни, но в действителност от него може да избликне извора, даващ смисъл и ред на остатъка от нашия живот в светлината на Евангелието. Кое е добро в живота ми, в деня ми? С какъв дух съм живял отношенията си с хората, които са ми поверени или които срещам? Всички сме чували за „изпитанието на съвестта“, за това да застанем пред Бог и по този начин да възстановим реда в живота си. Но много пъти сме го забравяли. Не е ли пандемията, която разстрои ритмите на нашия живот, неочаквана възможност да ги пренаредим, така че да намерят те своето предназначение и смисъл не само за нас но и за нашата човешка общност?

превод Бистра Пищийска