Защо май е месецът на Богородица

Месец май е периодът от годината, който повече от всеки друг свързваме с Богородица. Време, в което броениците се умножават, поклоненичествата в светилищата зачестяват (и се надяваме скоро да се завърнат) и все по-силно изпитвме нуждата от специални молитви към Богородица. Нужда, която се усеща с особена неотложност във времето в което живеем. Това подчертава папата в „Писмо“, изпратено до всички вярващи на 25 април. Топъл и нежен призив за преоткриване на красотата на измолването на Броеницата у дома, което може да става заедно или поотделно, без да се губи от поглед най-съществената съставка: простотата. Съзерцаването на лика на Христос със сърцето на Мария, добавя папа Франциск, който предлага на вниманието на вярващите текстовете на две молитви към Богородица, „ще ни направи още по-единени като духовно семейство и ще ни помогне да преодолеем този тест“.

Мъдрият крал и зараждането на Броеницата

Историята на тази набожност ни отвежда към Средновековието, по-специално към философите от Шартър през 1100 г. и още повече до тринадесети век, когато Алфонсо X наричан Мъдрият, крал на Кастилия и Леон в „Las Cantigas de Santa Maria” назовава Мария: «Роза на розите, цвете на цветята, жена на жените, неповторима дама, светлина на светците и далечните небеса(...)». Малко по-късно блаженият доминиканец Енрико Сусо от Констанца, немски мистик, живял между 1295 и 1366 г. в Либрето на вечната мъдрост, се обръща към Богородица по този начин: „Благословена си ти, зора, издигаща се над всички създания, и благословена да бъде градината от червени рози на красивото ти лице, нагиздено с рубиненото цвете на Вечната мъдрост!». Средновековието също виждa зараждането на Броеницата, чиято връзка с цветята личи от името й (Розарио). Подобно на гирляндите от рози дарявани на любимата, така гирляндите от "Радвай се, Марийо", са дарявани на Богородица.

Първите набожни практики, свързани по някакъв начин с месец май, обаче датират от 16 век. По-специално в Рим, където св. Филип Нери учи своите младежи да сплитат цветя около образа на Богородица, да я възхваляват в песни и да посвещават аскетичните си практики в нейна чест. Още една крачка напред и се пренасяме в 1677 г., когато новициатът на Фиезоле основава своеобразно братство, наречено „Комунела“. Хрониката на архива на свети Доминик съобщава, „като дойдоха майските празници и чухме народните песни и празненства посветени на скъпите създания, решихме, че и ние искаме да възпеем Пресветата Богородица...." Празнествата започват с фестивала Calendimaggio, тоест първият ден от месеца, към който скоро биват добавени неделята и накрая всички останали дни. Това са предимно прости народни обреди, подхранвани с молитва, в която се пеят литании, а статуите на Богородица са увенчавани с цветя. Успоредно с това практиките се умножават. На Природата, езическата царица на пролетта, започва да се противопоставя, така да се каже, Небесната Царица. И сякаш като благочестива зараза, тази преданост расте във всеки ъгъл на полуострова, от Мантова до Неапол.

Думите на йезуита Диониси

Посвещаването на май, като месец на Мария обаче се дължи на свещеника йезуит Анибале Диониси. Богопосветеният Диониси, роден в благородно семейство във Верона през 1679 г. и починал през 1754 г. след живот, сред събратята си, белязан от търпение, бедност и благост. През 1725 г. Диониси публикува в Парма текст под псевдонима Мариано Партенио „Месец май е Месецът на Мария, посветен на практикуването на набор от добродетели от тези хранещи „дълбока набожност към нея“. Сред новостите в текста, намира място призивът да живеем и да практикуваме предаността си към Мария във всекидневието си, на делничните места, а не непременно в църквата, „за да осветим тези места и да регулираме действията си, като че извършени пред най-чистите очи на Пресвета Богородица“. Този модел, за следване е прост: молитва (за предпочитане Броеницата) пред образа на Богородица, размишление, във формата на медитация върху вечните тайнства, малка жертва или израз на почитание, кратка аспирационна молитва. В същите години важни за развитието на Марианската набожност са и свидетелствата на другия свещеник йезуит Алфонсо Муцарели, който през 1785 г. публикува „Май или Месецът на Мария“ и на дон Джузепе Пелини.

От Гриньон дьо Монфор до енцикликата на Павел VI

Останалото е по-скорошна история. Марианската набожност преминава през провъзгласяването на Догмата за Непорочното Зачатие (1854 г.), расте благодарение на неизмеримата любов към Богородица на светци като Дон Боско и подхранвана от мъдрото учение на папите. В енцикликата Mense Maio от 29 април 1965 г. Павел VI посочва май като „месецът, през който в храмовете и между стените на домовете най-пламенните и най-привързани молитви и почитания се издигат към Мария от сърцата на християните. Това е и месецът, през който даровете на божието милосърдие се изливат още по-изобилно от трона Господен». Няма никакво объркване относно ролята на Богородица в икономията на спасението, „тъй като Мария - пише папа Монтини – е винаги път, водещ към Христос. Всяка среща с нея не може да не доведе до среща със самия Христос ». Роля и присъствие, подчертани от всички светци, особено от тези най- отдадени на Дева Мария, които обаче не намаляват любовта към Майката, и към нейното почитание. В „Трактат за истинската набожност към Пресветата Дева“ св. Луи Мари Гриньон дьо Монфор пише: „Бог Отец събра всички води и ги нарече мария (море); той събра всички благодати и ги нарече Мария.