„Призвани към живот в Христос".  XXVII Международна конференция за православната духовност в Бозе „Призвани към живот в Христос". XXVII Международна конференция за православната духовност в Бозе 

Православните църкви на среща в манастира Бозе

„Призвани към живот в Христос. В Църквата, в света и в днешното време“: това е темата на XXVII –та Международна конференция за православната духовност, която се провежда от 4 до 6 септември в манастира Бозе, край гр. Сантия, обл. Пиемонт в Италия.

Тема, която, както припомни в своята встъпителна лекция основателя на икуменическата общност брат Енцо Бианки, ни напомня за това, което обединява християни от различни деноминации. „Бозе иска да продължи да бъде гостоприемно място, където православните християни могат да се чувстват като у дома си, да размишляват заедно, да обсъждат заедно, да се радват заедно и да страдат заедно и заедно да търсят начини за мир, за да живеят онова християнско призвание, което се вписва в призванието към живота, в общението с всички същества, призовани за живот в Бога“.

При откриването, брат Лучано, приор на общността Босе, припомни, че животът в Христос е вътрешното измерение, което обхваща всяко църковно, вътрешноцърковно и междуцърковно общение.

Списъкът с участници и лектори потвърждава нивото на събитието, което продължава непрекъснато да нараства по значимост и привлекателност от своето създаване през 1993 г., когато първото му издание е посветено на преподобен Сергий Радонежки, свързан с началото на руската национална история и на духовността, която характеризира „Светата Рус“. Сред тях Волоколамският митрополит Иларион от Московската патриаршия, който сравнявайки източната традиция (Нил Кавасила, XIV век и Йоан Кронщадски, XIX век) и западната (За подражанието на Христос, XV век), заключи: „Както живота в Христос в православната традиция, така и подражанието на Христос в католическата традиция подчертават една и съща фундаментална идея, без която не може да съществува истинска християнска вяра: центърът на живота на християнина е Богочовека Исус Христос". Андрей, архиепископ на Вад, Феляку и Клуж и митрополит на Клуж, Марамуреш и Салай) се фокусира върху темата за християнската надежда, „надеждата да срещнем Христос в любовта“, „надеждата, която ни помага да гледаме бъдещето с увереност ”, знаейки, че Бог ни очаква в края на нашия път.

По време на конференцията бяха прочетени послания, получени от различни Църкви и религиозни лидери: Вселенския патриарх Вартоломей, Александрийския патриарх Теодорос II, Антиохийския патриарх Йохана X, митрополит Иларион Алфеев от името на Московския патриарх Кирил, от патриарха на Сръбската православна църква Ириней, румънският патриарх Даниил, Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби от генералният секретар на ССЦ Олаф Твейт. От католическа страна папа Франциск изпрати апостолическия си благослов на общността и на всички участници, заедно с кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единство. Също така от Негово Светейшество Карекин II, католикос на всички арменци и на Негово Блаженство Онуфрий, Киевски митрополит и на цяла Украйна.

Освен с богословския си харектер, конференцията в Бозе представлява възможност за онези, които искат да се доближат до опита на православието и да задълбочат своите знания. Падането на желязната завеса и разширяването на ЕС, всъщност задейства силна мобилност на хора от Централна Европа към Италия, което доведе до това, че православието е най-разпространената религиозна практика в страната след католицизма. Православните енории се раждат в цяла Италия, с подкрепата на католическия епископ, чрез предоставяне за използване на религиозни сгради и други логистични съоръжения, в от един отворен икуменизъм, който от теоретичен се превръща в ежедневна практика. Освен това, много са областите, в които православната мисъл е ценна за католиците и неслучайно конференцията се провежда в монашески контекст, в духовността на Атон, който остава пример за цялото християнство.

Темата на тазгодишната конференция свидетелства колко плодороден е теренът на православната духовност за католическата мисъл. Особено в момент, когато Западът преживява с болка и чувство за безпомощност фрактурата между религиозния опит и ежедневието, като по този начин се отрича пълнотата на Христовия зов.

(dg/vatn)

 

 

06 Септември 2019, 15:34