Към Международния Евхаристичен конгрес Унгария 2020

Кардинал Ердьо: да отворим сърцата си за други народи

„Нашето мото - обяснява кард. Петер Ердо, който ще бъде домакин на събитието - произлиза от последния ред на Псалм 86. В предишните редове псаломът говори за Йерусалим, за факта, че всички народи са родени там. Това ни кара да си припомним от една страна земния живот на Исус, а от друга духа на Втория Ватикански събор (литургията като „извор и връх“), а от съдействието на тези елементи идва и призивът: да излезем отвъд стените на Църквата и да отидем сред хората“.

„Международният евхаристиен конгрес има огромно значение, защото той е организиран само веднъж в Унгария, през 1938 – обясняват организаторите в комюнике за събитието. Септември 2020 г. ще бъде 52-ият повод, в който католиците и всички, които искат да се насладят на истинското присъствие на Исус Христос в Благодатното Тайнство, се събират от цял ​​свят". Това ще бъде „празник, а не научна конференция“. Международният конгрес ще бъде съпътстват от литургии, концерти, исторически посещения и семейни инициативи.

Подготовката

Важността на събитието се подчертава и от факта, че от 8 до 11 май националните делегати, представляващи съответните епископски конференции на повече от 70 страни в света, и членовете на Папския комитет за международни евхаристийни конгреси посетиха Будапеща (8-11 май), за да се запознаят с ключовите места на Конгреса през 2020: стадионът Ференц Пушкаш, който се изгражда в момента, Хунгекспо, Площадът на героите, Базиликата на Свети Стефан, площад Кошут и град Естергьом. Делегатите бяха информирани за програмите, състоянието на подготовката и се срещнаха с унгарския президент Янош Адер и бяха приветствани от парламентаристите в Унгарското национално събрание.

В църковната делегация участваха монс. Пиеро Марини, председател на Папския комитет за Международните евхаристични конгреси, о. Виторе Бокарди, секретар на Комитета, кардинал Петер Ердо, архиепископ на Естергьом-Будапеща и примас на Унгария, о. Корнел Фабри, генерален секретар на Международния евхаристиен конгрес 2020 и Тюнде Зсуфа, отговаряща за комуникацията и пресата на Генералния секретариат на Международния евхаристичен конгрес 2020.

"Будапеща е град, който има перфектна инфраструктура, със сигурност не бе трудно да се изберат места за събитието, диапазонът на предлаганото е почти смущаващ", споделя монс Пиеро Марини. Последният път в Себу във Филипините, ситуацията беше много по-различна, трябваше да се построят цели сгради за десетките хиляди поклонници. Тук този проблем не съществува".

Изборът на Будапеща

Относно метода на работа при подготовката епископ Марини обяснява, че организирането на Евхаристичните конгреси следва регламент, според който отделните нации могат да се обърнат с искане за организиране и честване на събитието към Председателския съвет на Папския комитет. След това Съветът избира и обсъжда мотото на събитието и в крайна сметка Светият Отец одобрява решението. Град Будапеща бе одобрен по този начин. В подготвителната фаза делегатите на епископските конференции се срещнаха в Рим, където кардинал Пeтър Ердо и генералният секретар още в самото начало информираха присъстващите за взетото решение. Провелата се четиридневна конференция в Будапеща е част от заключителната фаза на подготвителния процес. Участниците се увериха в адекватността на местата, а архиепископите-делегати успяха да съберат необходимата информация за поклонниците, идващи от техните страни; те ще помогнат за организирането на пътуванията, настаняването и регистрацията в техните епархии“.

Целта на евхаристичните конгреси

Монс. Марини обяснява също целта на Евхаристичните конгреси. „Целите се променят в хода на историята. В началото, което съвпада с края на XIX век, много европейски правителства са били антиклерикални, поради което конгресите имаха за цел да покажат присъствието на Църквата, че тя е жива. В този смисъл конгресите бяха демонстрации на сила и потентност към политиците. Особено важни бяха огромните шествия и Светите литургии, но причастието беше от второстепенен интерес. И все пак, по тези поводи Църквата се обръщаше към масите като контрапункт на Янсенизма, според който, причастието е тайнство, на което са поканени само светците (отбелязвам, че дори католикът Блез Паскал не можеше да получи причастие на смъртното си ложе по тази причина). В същото време отговорът на Църквата бе, че Бог не предизвиква страх, че не е далеч и не съди, но Бог има сърце. Конгресите тогава функционираха като мобилни учебни кабинети чак до раждането на световните младежки дни и световния ден на болните“.

„През 1912 – допълва още монс. Марини -  Пресветото Тайнство преминаваше през улиците на Виена в императорската карета. След това, през шейсетте години, ситуацията се промени. В Мюнхен вече можеше да се усети тази промяна: повече не се говореше за демонстриране на сили, а за чествания на местните общности, на които бяха поканени вярващите от цял свят. Папа Пий X призова за първото общение на младежите, така и целта на конгресите също се промени. Изразът [„Statio Orbis“] беше въведен, за да привлече вниманието към отслужването на Евхаристията. В центъра на събитието беше поставено местното общение.

Посланията на евхаристичните конгреси

„Евхаристичните конгреси са християнският отговор на един свят, изпълнен с разочарование, болка и война – обяснява накрая монс.Марини.  Това е посланието на надеждата; личността на Исус, Който дойде да служи, а не да Му бъде служено. Всяка неделя се събираме в църквите си, за да се срещнем с Христос, да сформираме общност, да приветсваме словото Господне, което звучи в литургията, да повторим Христовите жестове. Християнството предлага духовността на служението“.

Надежда папа Франциск да посети Будапеща

Монс Марини изразява надежда, че папа Франциск ще посети конгреса в Будапеща: “Аз лично ще му препоръчам тази визита, позовавайки се на традициите и значението на Унгария в центъра на Европа, както и факта, че тази страна може да означава бъдеще за един континент, където много хора в обществото вече са загубили надеждата и радостта за бъдещето“.

(bis/vatn)