Църквата чества литургичния празник на свети Павел VІ
„Имайки предвид светостта на живота на този Върховен Първосвещеник, засвидетелствана в делата и в думите и предвид огромното влияние на неговото апостолско служение за Църквата, разпространена по цялата земя, Светият отец Франциск, приемайки искането и желанието на Божия Народ, нареди честването на свети Павел VІ папа, да бъде вписано в Общия римски календар на 29 май като факултативно възпоменание“, се чете в документа на Конгрегацията.
„Новото литургично възпоменание – чиято дата съвпада с деня на свещеническото ръкоположение на Джовани Батиста Монтини – трябва да бъде вписано във всички литургични календари и книги за отслужването на литургията и часослова“, се посочва в папския декрет.
Павел VІ (със светското име Джовани Батиста Монтини) е роден на 26 септември 1897 в Кончезио, Бреша. На 29 май 1920 е ръкоположен за свещеник. От 1924 сътрудничи на Пий ІХ и Пий ХІІ и същевременно изпълнява свещеническото си служение в полза на младите университетски студенти. Назначен за заместник държавен секретар, през втората световна война работи неуморно за намирането на убежище за преследваните евреи и за разселените.
През 1958 е издигнат в кардиналски сан от свети Йоан ХХІІІ, след чиято смърт, на 21 юни 1969 е избран за свети Петров наследник. „Постоянствайки усърдно в делата започнати от неговите предшественици, той доведе до край Втория ватикански събор и даде началото на многобройни инициативи, знак на живата му загриженост към Църквата и съвременния свят“, се чете в биографията, приложена към папския декрет. В документа се припомнят „многобройните му пътувания като поклонник, предприети по причина на апостолското му служение, и които послужиха както, за да подготвят единството на християните, така и за да утвърдят основите човешки права.
Освен това, той упражни своята учителна власт в полза на мира, насърчи напредъка на народите и инкултурацията на вярата, както и литургичната реформа, одобрявайки ритуали и молитви в съответствие с традицията и приспособяването към модерните времена“ .
Умира на 6 август 1978 в Кастел Гандолфо, и според неговите наставления е погребан скромно, така както живя. „Както Павел, той посвети живота си на Христовото Евангелие, прекосявайки нови граници и бидейки негов свидетел в прогласяването му и диалога, пророк на една екстровертна Църква, която гледа към далечните и се грижи за бедните“, се чете още в декрета. „Църквата винаги е била негова постоянна любов, неговата първична грижа, постоянна мисъл, първата основна нишка на неговия понтификат, защото искаше Църквата да има по-голяма осъзнатост за себе си, за да разпространи все повече и повече прогласяването на Евангелието“.
