Почина световноизвестният литургист Робърт Тафт
Доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски)
Роден в Провидънс, Америка, на 9 януари 1932 г. и израснал в близкия Кранстън. Наследник на старо американско семейство, в чиито род е и 27-ят американският президент Уилям Хауърд Тафт.
Робърт Тафт влиза в „Обществото на Иисус“ (Йезуитския орден) на 14 август 1949 г. в Шадобрук в Ленокс. Учи философия в „Уестън Колидж“ в Уестън, Масачузец. През 1956 г. той е изпратен в мисията „Йезуит Багдад“, като преподавател по английски език в Багдатския колеж, висшето йезуитско училище. Изучава руски език във Фордхамския университет и теология в Уестън. Сред това е прехвърлен към византийския обред към гръко-католическата рутенска общност. Той е ръкоположен на 7 юни 1963 г. и прекарва следващата година в последната фаза на йезуитското си формиране в Дьорнген, Белгия. След 1965 г. поема по научно-изследователския път на Антон Баумщак и Хуан Матеос, и започва преподавателския си път в Папския институт за Изтока към йезуитския Университет Грегориана в Рим. След защитата на докторската си дисертация на тема: „Великият вход“ в литургията на св. Йоан Златоуст, Тафт изучава ориенталски езици в Льовен в продължение на две години. През 1971 г., вече е професор в Папския институт за Изтока и концентрира изследванията си върху източното литургично семейство, и по-специално византийските, коптски и арменските литургии и техните богослужебни особености. През годините е главен редактор и научен сътрудник на едни от най-реномираните научни списания в областта на Литургическото богословие – Orientalia Christiana Periodica и Orientalia Christiana Analecta, и Dumbarton Oaks Papers. Преподава в Университета в „Нотер Дам“, в Харвардския университет, изнася лекции като гост професор в редица университети по света, сред които и Новия Български университет (1992 г.). Отец Робърт тафт преподава в Папския институт за Изтока до пенсионирането си като почетен професор през 2003 г. Сред негови докторанти, последователи и ученици в областта на Литургическото богословие, са и българските учени д-р дякон Иван Иванов и д-р Елена Велковска. Проф. Тафт участва в интерконфесионалния диалог като научен консултант към Конгрегацията за Източните църкви при Ватикана. Проф. Тафт става почетен член на Британската академия на науките през 1998 г. Основател е на Северноамериканската академия по литургия (North American Academy of Liturgy – NAAL, от която през 1985 г. получава престижната почетна награда „Berakah“. Основател и президент на международната асоциация за литургически изследвания „Societas Orientalium Liturgiarum“. Получава офикията „митрофорен архимандрит“ от Украинската гръко-католическа църква през 1998 г.
Тафт е най-известен като удивителен учен и изтъкнат духовник. Неговите изследвания съдържат над 800 заглавия и публикации. Ще останат ненадминати в науката уникалните му открития и изследвания на Литургията на Църкват, на Изток и на Запад, отнасящи се до Типикона; Произхода на Божествената литургия, нейното значение и развитие; монументалната му петтомна история на византийската литургия на св. Йоан Златоуст; Анафората (евхаристийната молитва), нейните особености и древни свидетелства. Тайнствата и обредите на Източната църква (най-популярни са: The Liturgy of the Hours in East and West, 1986; The Byzantine Rite: A Short History, Collegeville 1999 (translated in several languages); A History of the Liturgy of St. John Chrysostom (6 vols), Orientalia Christiana Analecta, Rome, 1978–2008; A History of the Liturgy of St. John Chrysostom: Vol. II, The Great Entrance: A History of the Transfer of Gifts and Other Preanaphoral Rites, 1975 (2nd revised ed., 1978; new material 4th ed., 2004); A History of the Liturgy of St. John Chrysostom: Vol. III; A History of the Liturgy of St. John Chrysostom: Vol. IV, The Diptychs, 1991; A History of the Liturgy of St. John Chrysostom: Vol. V, The Precommunion Rites, 2000; A History of the Liturgy of St. John Chrysostom Vol. VI: The Communion, Thanksgiving, and Concluding Rites, 2008). Тафт е известен не само като учен и учител, но и като покровител на младите учени. Езикът му често беше твърд и категоричен, когато се отнасяше до обективността на научните истини за Литургиката, но, както определят неговите приятели: „Всъщност той беше наистина щедра, любезна и нежна душа, но не искаше твърде много хора да знаят това“.
Архимандрит Робърт Тафт почина в деня на Архангелова задушница в „Campion Health Center“ в Америка на 2 ноември 2018 г.
Бог да го прости и вечна да бъде неговата памет!
