Търси

Патриарх Вартоломей Патриарх Вартоломей  (ANSA)

Вартоломей: вярата във Възкресението, най-дълбокият и най-ясен израз на нашата свобода

В православния опит „злото няма последната дума“ и „вярата във Възкресението служи като мотивация за борба с присъствието на злото и неговите последствия в света“. Това се чете в текста, написан от вселенския патриарх във връзка с православния Великден, който според Юлианския календар ще се отпразнува в неделя, 5 май.

Джовани Дзавата – Светла Чалъкова - Ватикана

Участието в тайнството на Възкресението, освещението в тайнствата, опитът на Възкресението, „който отвори вратите на рая“ за нас, не трябва да се преживява „като спомен за минало събитие, а като квинтесенция на църковния живот, като присъствието на Христос винаги между нас“. Следователно Възкресението от мъртвите на Христос Господ е „предвкусване на съвършенството на всичко, както и на изпълнението на божествената икономия в Царството небесно“.

Това е пасаж от писмото на Вселенския патриарх Вартоломей по повод Възкресение Христово, което православните църкви ще празнуват в неделя, 5 май, според Юлианския календар. Централната характеристика на православния живот, пише Вартоломей, е именно „неговият възкресенски импулс“: тази вяра „никога не забравя, че пътят към възкресението минава през Кръста. Православната духовност не признава утопизма на възкресението без разпятието, нито песимизма на кръста без възкресението“. Поради тази причина в православния опит „злото няма последната дума в историята“ и „вярата във Възкресението служи като мотивация за борба с присъствието на злото и неговите последствия в света, действайки като мощна трансформираща сила в историята“.

Православният вярващ - обяснява патриархът на Константинопол – „съзнава противоположността между светската реалност и есхатологичното съвършенство“ и затова „не може да остане - бездействен пред отрицателните измерения на света“, така както вярата във Възкресението „съхрани съхранила Църквата както от затвореността и безразличието към света, така и от секуларизацията“. А изумлението, изпитано от мирофорите, които влязоха в гробницата, означава, че „се оказваме изправени пред тайна, която става все по-дълбока, колкото повече се приближаваме до нея, защото нашата вяра не е пътуване от тайна към знание, а от знание към тайта“. Ако „отричането на тайната намалява екзистенциално човешката природа, уважението към тайната отваря вратите на рая за нас“.

Вярата във Възкресението „е най-дълбокият и най-ясен израз на нашата свобода или, по-добре, тя е раждането на свободата като доброволно приемане на върховния божествен дар, тоест на обожествяване по благодат“. Като живо възкресение, Православната църква е пространството на автентичната свобода, която е основа, път и съдба за християнския живот. Възкресението на Христос, завършва посланието на Вартоломей, „е гаранция за споделена свобода във вечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух“.

03 Май 2024, 13:55