Светът живее в екстремна водна криза

Емануела Приско – Ватикана

Всяка година една четвърт от световното население е изправено пред „изключително висок воден стрес“. Това се откроява от четиригодишния доклад  на Института за световни ресурси със заглавие „Атлас на водния риск“, публикуван 16 август, според който до 2050 г.  ще бъдат засегнати още един милиард души, в допълнение към вече засегнатите. Под „изключително висок воден стрес“ се има предвид, че някои страни използват почти целия воден ресурс, който притежават, т.е. почти 80% от възобновяемата наличност. Най-засегнатите страни, така както е посочено в доклада, са Бахрейн, Кипър, Кувейт, Ливан и Оман, където дори краткотрайна суша може да изложи тези места на риск от изчерпване на водата. Общо 25 страни, представляващи 25% от световното население, изпитват такъв стрес всяка година. Ето защо, осъжда Саманта Кузма, автор на доклада, въпреки че водата е най-важният ресурс на планетата, тя не се управлява „адекватно“.

Влошаване на кризата

Глобалното търсене на вода се е увеличило двойно от 1960 г. насам и докладът прогнозира, че до 2050 г. то ще се увеличи с още 20-25%. Има няколко фактора, които са довели до увеличението, като нарастването на населението и нуждата от вода от страна на индустрии като селското стопанство, както и неустойчиви политики за използване на водата и липса на инвестиции в инфраструктурите.

Най-стресираните региони

Според доклада Близкият изток и Северна Африка са регионите с най-голям дефицит на вода, където до средата на века ще има въздействие върху доставките на питейна вода и индустриите, които могат да доведат до потенциални политически конфликти. Докладът също така подчертава, че най-голямата промяна в търсенето на вода ще настъпи в Субсахарска Африка, където до 2050 г. се очаква увеличение от 163%. Кузма посочва, че в Африка на юг от Сахара търсенето на вода расте рязко, особено за битови нужди и напояване на култури. От друга страна, търсенето на вода би се стабилизирало, благодарение на специални мерки, както в Северна Америка, така и в Европа, с изключение на някои региони, които все още са засегнати от стрес.

Мерки за избягване на най-лошото

Изменението на климата също влошава кризата. „Водата е начинът, по който изменението на климата най-пряко засяга хората по света“, казва Чарлз Айсланд, глобален воден директор на програмата WRI Food, Forests, Water and the Ocean. Изменението на климата подхранва все по-тежки и продължителни суши и горещи вълни, правейки водоснабдяването много по-малко надеждно. Липсата на вода също затруднява хората да оцелеят при тези екстремни събития. Водният стрес струва животи, заплашва продоволствената сигурност и причинява прекъсвания на електрозахранването. Поради тази причина докладът предлага някои мерки за предотвратяване на това да се превърне във водна криза. Това са опазването и възстановяването на влажните зони и горите, възприемането от фермерите на по-ефективни техники за напояване, като капково напояване, и след това вниманието на политиците към енергийни източници, които не зависят толкова силно от водата, като слънчева и вятърна енергия.

По повод последния Световен ден на водата, 22 март, папа Франциск припомни, че „водата не може да бъде обект на разхищение или злоупотреба или причина за война, а трябва да бъде запазена за наша полза и за бъдещите поколения“. Според авторите на доклада градове като Лас Вегас и Сингапур са показали, че много оскъдни водни ресурси могат да бъдат управлявани чрез политики като пречистване на отпадъчни води и повторна употреба и премахване на жадните за вода растения. Действие обаче, което се забавя на глобално ниво, предвид резултатите от доклада, който още веднъж напомня на човечеството, вече е на прага на световна водна криза.

svt/ vatn