Българският образователен елит от родината и зад граница се събра във Вечния град

Във форума участваха специалисти от Института по български език към БАН, преподаватели от българските университети в София, Пловдив, Велико Търново и Благоевград, представители на Управителния съвет на Национална програма „Българистика“, както и много представители на българските неделни училища в Европа и САЩ.

Участниците във форума

Събитието беше организирано с финансовата подкрепа на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ на МОН и Българския културен институт в Рим.

Целта на форума бе да насочи вниманието на институции, университети и преподаватели към намиране на решение за ефективна и успешна работа в българските училища в чужбина, както и очертаване на дългосрочни стратегии, сред които и изготвяне на стандарти на български език като втори и като чужд език за деца и младежи, които се обучават в българските училища в чужбина.

Най-важните акценти на двете кръгли маси на конференцията бяха насочени към социолингвистични, психолингвистични и лингводидактически аспекти на обучението по български език за деца и младежи. Срещата в Неапол премина под знака на детската литература и нуждата от четенето, а специален гост беше известната българска детска писателка Петя Кокудева.

Д-р Ирина Владикова председател на АБУЧ (отляво) и д- р Мая Падешка директор на БУ "Асен и Илия Пейкови" в Рим/Флоренция

Бяха разгледани фактори, влияещи върху загубата на езикови и комуникативни умения по български език, отношенията първи-втори език, билингвизъм, наблюдаван сред децата от български произход. Специално внимание беше отделено на съдържанието на учебниците и помагалата по български език като първи и като втори, както и необходимостта на адекватни адаптирани текстове за децата в чужбина. Беше предложено литературните текстове, предвидени за изучаване, да бъдат адаптирани според равнищата на ОЕЕР.

Конференцията в Рим и Неапол постави само началото на един дълъг процес, който със сигурност ще продължи и през следващите години. Според г-жа Камелия Конакчиева от „Мрежа на българските училищни ръководители в чужбина“ необходимо е да се обърне внимание на няколко основни аспекта, върху които да се съсредоточат учените при изготвянето на нормативна база за обучението по български като чужд. На първо място трябва да бъдат събрани данни за съществуващите системи по български като чужд и да бъде направен научен анализ и категоризация с цел създаване на стандарт на българския език по ОЕЕР(Обща европейска езикова рамка). Нужна е диагностика сред децата от български произход и типа модел на владеене на български език от тях – като първи, като втори, като чужд.

Владислав Дамянов от Каритас -България , Венета Ненкова от училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим и Снежина Мечева ]

Форумът в Италия съвпада с 15-годишния юбилей на Асоциацията на българските училища в чужбина, която играе изключително важна роля в живота на българските образователни организации извън страната. Нейният говорител г-жа Снежина Мечева споделя, че: „АБУЧ преобърна отношението на българската държава от индиферентно към обучение по роден език и култура, което е пряко ангажирано с политики и финансиране. Въведоха се министерски постановления, чрез които българските неделни училища станаха част от българската образователна система. Ангажирането с бюджетно финансиране позволи на тези училища да станат от 50-тина в началото до над 400 днес. Това лято АБУЧ чества тържествено своя 15-годишен юбилей в София, а конференцията в Рим е следващото продължение по пътя на успеха за всички.“

Венета Ненкова Мая Падешка