130 години сп. „Мисъл“, ярка културна диря в европейското културно наследство
Венета Ненкова - Милано
След миланската премиера изложбата замина за Брунате, където през май 1912 г. издъхва номинираният за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков. Изложбата бе организирана със съдействието на г-жа Маура Селмо – директор на библиотеката в Брунате, където през 2007 г. е издигнат паметник на големия български писател. В изключително приятелска атмосфера и в знак на взаимно уважение между двете институции бяха разменени издания, свързани с историята и дейността им.
Събитието бе реализирано благодарение на г-жа Таня Димитрова – Генерален консул в Милано, и открито от директора на ЦБ – БАН д-р Силвия Найденова, в присъствието на кмета на Брунате г-н Саверио Сафиоти, издателя Джерардо Моница, г-н Кръстьо Карабойчев – председател на Асоциация „Пенчо Славейков“, гр. Комо, председателя на Регионалната асоциация Pro Loco – г-жа Кика Бернаскони, директора на българското училище в Милано „Пейо Яворов“, г-жа Гергана Христова, колеги и приятели на градската библиотека.
Изложбата се осъществява по повод „Европейските дни на наследството"– традиция, водеща своето начало от 1984 г. по идея на френския министър на културата Джак Ланг и подкрепена от Съвета на Европа и от Европейския съюз с цел популяризиране богатството и многообразието на културното наследство. Дните на европейското наследство в София се организират съвместно със Столична община, Министерството на културата и Френския културен институт. По традиция БАН всяка година се включва в това събитие, а Централната библиотека участва с изложба. Тази година тя e посветена на 130-годишнината от основаването на едно от най-значимите издания в българската културна история – сп. „Мисъл” и на 110 години от смъртта на Пенчо Славейков. На 14 постерни табла са представени първите издания и най- значителните произведения на Великата четворка от кръга Мисъл – д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров. Разгледани са основни моменти от създаването и развитието на сп. „Мисъл“, благодарение на което българската литература се европеизира и застава гордо с творчеството на своите поети, писатели и философи до своите европейски събратя по перо. Всички представени книги и списания са притежание на ЦБ на БАН.
На четири табла е отразено течението на списание „Мисъл“, което се съхранява в богатите фондове на библиотеката. То излиза от 1892 до 1907 г. с основател и пръв главен редактор д-р Кръстьо Кръстев. През различните години редактори са П. П. Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Ив. Ст. Андрейчин, Т. Г. Влайков и др., като през 1910 г. излизат и два сборника, негови продължения. Това е епилогът на списанието, отразило две от най–цветущите десетилетия в литературния ни живот. То обединява най-ярките поети, белетристи, драматурзи, мемоаристи, критици и преводачи от почти две десетилетия. На страниците на списанието се публикуват авторски и преводни текстове от различни области: литература, философия, естетика, етика, история, социология, педагогика, религия и политика; статии, свързани с образованието и възпитанието, с университетското преподаване и вълненията на студентството, както и прегледи на културния живот в България и по света. Благодарение на списанието българският читател за пръв път се запознава с редица модерни философи, естети и мислители като Фр. Ницше и А. Шопенхауер, В. Вундт, Й. Фолкелт
Мисъл“ се появява в граничната зона между две столетия, когато българската интелигенция осъзнава принадлежността си към европейските традиции и вече има отворени сетива за модерните търсения. Акцент е противопоставянето на „стари“ и „млади“ като изразители на различни тенденции в развитието на българската литература.
В края на XIX и началото на ХХ век около списанието се формира първият в България литературен кръг на чисто естетическа основа – знаменитият кръг „Мисъл“, определен от проф. Михаил Неделчев за „най-значимата българска литературна персона“. Основоположници са д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, между които още през 90-те години се създава здрава духовна връзка, която ще ги превърне в идеолози на оформящия се около списанието кръг. Те привличат и покровителстват по-младите от тях Пейо Яворов и Петко Тодоров и така Кръгът се „затваря“.
На отделни табла от изложбата са представени четиримата от Кръга „Мисъл“, като се акцентира на личността на Пенчо Славейков с оглед представянето на изложбата в Италия, „втора родина“ на големия поет, който в един момент от живота си, огорчен от българската действителност, избира да емигрира в Италия и моли съдбата да му отреди да умре там.
През август 1911 г., след като е освободен първо от поста директор на Народния театър, а след това и от този на директор на Народната библиотека в София, унизен, Славейков напуска България. Заминава за Швейцария при българската поетеса и негова спътница и муза Мара Белчева, а през октомври същата година се установяват в Рим. Там се запознават с проф. Гуидо Киалво, който им помага да се настанят в една къща на "Via Boncompagni" № 73. Г. Киалво става учител на нашия поет по италиански език и така се ражда едно силно приятелство.
Голяма любов на Пенчо Славейков към италианския език му дава възможност за кратко време да се запознае с италианската литература. Чете най-вече Леопарди, Данте и Фосколо. За опитите му да пише на италиански език, говорят съхранените от проф. Киалво материали на българския поет, в които откриваме черновата „Amo”, превод на стихотворението „Обичам“ от цикъла „На Острова на блажените“.
След около година здравето на поета започва да се влошава и лекарите го съветват да отиде на планина. Пенчо и Мара решават да заминат за живописното градче Брунате на Лаго ди Комо, където но 10 юни 1912 г. той умира в хотел „Bella Vista“. Погребан е в Брунате, в присъствието на Мара Белчева, най-големия брат на Пенчо, пристигнал набързо от България, дошлия от Мюнхен близък приятел на Славейков Боян Пенев, приятеля от Рим проф. Гуидо Киалво и множество жители на градчето. Местният католически свещеник прочита молитва, а проф. Киалво държи кратка прочувствена реч, в която изтъква пред присъстващите значимостта на Славейков като творец и приятел на Италия.
На фасадата на хотела в Брунате, както и на къщата в Рим, в която са живели Пенчо и Мара, след време са поставени възпоменателни плочи. На една от плочите в Брунате, поставена от българските студенти в Падуа през 1940 г., четем следния цитат от Пенчо Славейков „Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни, далеч от родний край...“. Въпреки силното огорчение на Славейков от България проф. Гуидо Киалво споделя: „Не знам дали вие цените достатъчно Пенчо като поет, но той говореше прекрасно и увличащо. Когато заговаряше за България, очите му пламваха. Гласът му ставаше трептящ и топъл. Бастунът му шареше по земята. Защото Пенчо обожаваше родината си. Но същевременно мразеше съвременниците си. Смяташе ги неспособни. Особено беше злъчен към управниците на България.“
На последните три табла от изложбата са представени творците от кръга „Мисъл“ на страниците на академичните издания „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и „Периодическо списание“, българската литературна критика за кръга Мисъл и преводите на чужди езици на произведения на Пенчо Славейков (двуезичен сборник на български и италиански от 1990 г. под редакцията на Леонардо Пампури, гр. Комо), Пейо Яворов и Петко Тодоров.
