Чили отхвърли на референдум проекта за нова конституция

Чили казва „не“ на реформата на конституцията, поискана от президента Габриел Борич и лявоцентристкото мнозинство, което я подкрепя. Вотът бе задължителен и над 60% от гласоподавателите, около 15 милиона души, гласуваха против новата Харта, като предпочетоха да запазят „ултралибералната“, написана през 1980 г., при режима на Аугусто Пиночет. Резултатът може да предизвика нови протести в латиноамериканската страна и да доведе до промени в правителството. Решението за нова конституция беше взето от самите чилийски граждани през октомври 2020 г., когато над 78% от избирателите гласуваха на референдума за изготвянето на текста, който би могъл да представлява радикална промяна за страната.

Новата конституция се състои от 388 члена и е написана от пленарното събрание, съставено от 154 граждани, включително политици, активисти, юристи и учени. Сред тях за първи път присъстват и коренните народи, които благодарение на специален закон получиха 17 места за свои представители. Новата конституция щеше да обяви Чили за "многонационална" държава, признавайки правата на коренното население на Чили, което съставлява около 13% от населението, върху техните земи и ресурси. Това беше и първата равноправна конституция, която включва ключови искания на женски групи като правото на аборт и изискването по закон жените да заемат поне 50% от длъжностите в официалните институции. Въпреки това, проекта за промяна се оказа твърде радикален за мнозина и до днес новата конституция е възприемана като спирачка за по-задълбочена социална реформа.

"Трябва да се вслушаме в гласа на хората", които, очевидно не са били доволни от предложението, направено от конституционната конвенция, каза президентът на Чили Габриел Борич, който подкрепи новата конституция. Държавният глава посочи, че ще продължи да работи за постигане на предложение, което да "ни изпълни с увереност и да ни обедини всички".

(dg/vatn)