В Афганистан училищата са затворени за жените
Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана
Голяма болка, но никаква изненада, защото нямаше признаци сегашното правителство на талибаните да се отклони от ужасите, от насилието и от потисничеството на режима отпреди двадесет години. И затова, въпреки съобщенията и поздравленията за началото на новата учебна година, вратите на средните училища останаха затворени за афганистанските ученички, които през първия училищен ден не им остана нищо друго, освен да се върнат у дома. Защото засега класните стаи за тези ученичките между 12 и 19 години остават забранени.
Внезапен обрат
След като отстъпиха пред международния натиск и съобщиха за отварянето на училища за момичета, ето го и обратният завой на талибаните, мотивиран от съмнителни причини, като например тази, че трябва да решат каква униформа да носят ученичките. „Афганистанските момичета, за да ходят на училище, вече носят изцяло черна рокля и бял воал“, възразява Симона Ланцони,. Ланцони потвърждава и разделението вътре в правителството, в което има различни течения, както по-умерени по въпроса за жените и образованието, така и по-крайни.
Правото на образование, за промяна
Потисничеството, което се извършва в Афганистан спрямо жените от всички възрасти, е нещо невъобразимо“, казва още Ланцони, като подчертава предвидимостта на случващото се, след като „международното внимание се е насочило към конфликта в Украйна, в Афганистан фактът, че вече няма контрол от страна на международната общност, има отрицателно влияние върху положението на цялото население”. За да се попречи на момичетата да ходят на училище, има опасения, че е имало и случаи и на малтретиране и убийства, ужасяваща информация, която все още не е потвърдена, но Ланцони директно е получила от Кабул. „Училището в Афганистан трябва да бъде забравено за жените. Но винаги трябва да се помни, че образованието е стълбът на гражданското общество, което може да расте и да се развива в напълно различна посока от тази, която талибаните искат, тоест да ограничат всяка възможност за образование, започвайки от младите жени, защото те са тези, които могат да доведат до промяна в това общество“.
Потисничеството спрямо жените е и по повод самите хуманитарни дейности на организацията. „Раздаваме храна в седем провинции на Афганистан, забранено ни е да доставяме помощ на семейства, където главата на семейството е жена, и да правим снимки на жени и момичета по време на раздаването на хранителните пакети.
Необходим е международен натиск
Затова международните организации, като се започне от ООН, както и международната общност, са призовани да се намесят, за да окажат натиск върху талибаните и ги накарат до направят някои отстъпки в замяна на храна и здравна помощ, както и за да бъдат подтикнати да приемат образованието на момичета на възраст над 11 години. Симона Ланцони отбелязва още, че „жената е обект на изключително внимание за талибанския режим, което ни кара да мислим за най-лошото в сравнение със стария режим от 90-те, по време на който жените наистина бяха третирани по нечовешки начин”.
