УНИЦЕФ: един на всеки 7 юноши има психично разстройство
Според доклада на Детския фонд на обединените нации за 2021г., 46 000 подрастващи си отнемат живота всяка година Повече от един на 7 юноши между 10 и 19 години живеят с диагностицирано психично разстройство и от тези 89 милиона са момчета и 77 милиона момичета.
Тревожността и депресията представляват 40% от диагностицираните психични разстройства, а процентът е най -висок в Близкия изток и Северна Африка, Северна Америка и Западна Европа. В някои случаи психическото разстройство оставя у младите хора чувството за безизходица. В света, самоубийството е една от петте най -големи причини за смърт на възраст между 15 и 19 години, но в Западна Европа става втората, с 4 случая от 100 000, след пътнотранспортните произшествия.
Диагностицираните проблеми с психичното здраве, включително тревожност, аутизъм, биполярно разстройство, поведенческо разстройство, депресия, хранителни разстройства и шизофрения, увреждат децата, както и обществото като цяло. Нов анализ от Лондонското училище по икономика (London School of Economics), представен в доклада показва, че липсата на принос към икономиките поради проблеми с психичното здраве, водещи до увреждане или смърт сред младите хора, се оценява на близо 390 милиарда долара годишно.
Децата и младите хора ще усещат влиянието на COVID-19 върху своето психично здраве и благосъстояние години напред, предупреждава УНИЦЕФ. Докладът представя и проучване, проведено от Unicef и американската аналитична компания Gallup в 21 държави, в което се изчисляват психологическите последици от пандемията, чието въздействие още дълго ще продължи в бъдеще. Според данните, един на всеки 5 млади хора на възраст между 15 и 24 години декларира, че често се чувства депресиран или има малък интерес от извършване на дейности. В световен мащаб, най-малко 1 от 7 деца са били пряко засегнати от локдауна, докато повече от 1,6 милиарда деца са загубили част от образованието си поради затваряне на училища. Нарушаването на рутинния живот, образованието, отдихът, както и опасенията за семейните доходи и здравето, обяснява докладът, поражда у много млади хора страх, гняв и да се притесняват за бъдещето си.
„Влиянието на пандемиятя е съществено, но е само върхът на айсберга - посочва изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор. Дори преди пандемията твърде много деца бяха под товара на различни проблеми с психичното здраве. Правителствата инвестират твърде малко, за да вземат мерки във връзка с тези критични нужди. Не се придава достатъчно важност на връзката между психичното здраве и бъдещото развитие в живота“.
(dg/vatn)
