Пакистан: нов апел за отмяната на закона за богохулството
Злоупотребата с противоречивите параграфи на пакистанския наказателен кодекс, които предвиждат доживотен затвор или смъртно наказание за престъплението „обида на пророка Мохамед, исляма или Корана“ се е увеличила експоненциално през миналата година. Според Пакистанския център за социална справедливост от 1987 г. до декември 2020 г. поне 1855 души са били обвинени въз основа на тези правила, от които 200 само през 2020 г., най-големият брой, регистриран от влизането в сила на закона през 1986 г. 75% от тях са мюсюлмани ( от които 70% шиити и 5% сунити), 20% Ахмади (мюсюлманска еретическа секта), 3,5% християни, 1% индуси.
Пакистанската провинция с най-голям процент на злоупотреба (76%) е Пенджаб, следвана от Синд (19%). През декември 2020 г. в затворите в Пенджаб са настанени 337 затворници (в очакване на окончателна присъда и осъдени), 60 от които само в Лахор. В резултат на обвинения за богохулство са убити най-малко 78 души, включително 42 мюсюлмани, 23 християни, 9 ахмади, 2 индуи и 2, чиято религиозна идентичност не е установена. Тези данни изключват целенасочените убийства на лица, принадлежащи към групи, считани за еретици или вероотстъпници, често косвено приписвани на закона за богохулството.
„Обвиненията в богохулство се отправят както срещу мюсюлмани, така и срещу членове на религиозни малцинства, но когато предполагаемият виновник е немюсюлманин, обвиненията често водят до линчове, нападения от тълпи върху цели квартали и убийства. Броят на членовете на малцинствата, обвинени в богохулство, също е силно непропорционален на техния процент от населението”, подчертава Алесандро Монтедуро, директор на „Помощ за страдащата Църква“-Италия, коментирайки данните, които според него потвърждават необходимостта от отмяна на закона. В продължение на години законодателството се оспорва от малцинствата и организациите за правата на човека в Пакистан заради дискриминационния му характер и именно заради злоупотребите.
Докладът на Пакистанския център за социална справедливост, озаглавен „Справедливостта е все още далеч“, разглежда мерките, предприети досега от пакистанските власти на различни нива след решението на Върховния съд от 2014 г. относно защитата на малцинствата. Докладът откроява бавността при изпълнението на присъдата, по-специално по отношение на борбата срещу явлението на браковете и принудителното приемане на исляма, неприлагането на квотната система за достъп до работа, насърчаването на толерантността между религиозните и етническите общности и реформата на закона за християнския брак, който все още се регулира от правила, датиращи от британското управление.
svt/ vatn
