Поклонници в катедралата "Св. Йосиф" в Праяградж (Алахабад), Индия. 1 април 2021 г. Поклонници в катедралата "Св. Йосиф" в Праяградж (Алахабад), Индия. 1 април 2021 г. 

Религиозната свобода в света все по-ограничена

„Религиозната свобода е нарушена в 62 държави от общо 196 (31,6%) в света, където живеят около две трети от световното население. Ако през 2018 г. религиозната свобода не е била спазвана в една от пет държави в света, сега тя се нарушава във всяка трета. Това твърди 15-то издание на доклада за състоянието на религиозната свобода в света на фондацията с папско право „Помощ за църквата в нужда“ (Acs), който се изготвя на всеки две години и разпространен на 20 април в 23 офиса на фондацията по целия свят.

Религиозната свобода е нарушена във всяка трета държава по света

“Две трети от световното население живеят в страни, в които се нарушават религиозните свободи под една или друга форма, а християните са най-преследваната група. Това е ситуация, която се е консолидирала през вековете, преминавайки от нетърпимост към дискриминация, до преследване“, се казва в доклада.

Текстът анализира „динамиките на преследвания и дискриминации“ през последните две години (август 2018 г. - ноември 2020 г.) срещу вярващи от всички религии, в която се установява, че „религиозната свобода е нарушена в 62 страни по света от общо 196 (31,6%), където живеят около две трети от световното население. Броят на хората, пребиваващи в тези страни, е близо 5,2 милиарда. Сред най-тежките нарушители са някои от най-населените държави в света като Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш и Нигерия".

В 26 от 62-те държави нарушението е под формата на истинско преследване, в останалите 36 се говори за дискриминация“. В доклада са изброени 24 държави „под наблюдение“, тъй като през двугодишния период 2018-2020 г. „се появяват нови елементи на безпокойство, като престъпления от омраза с религиозни предразсъдъци и актове на вандализъм“.

Всички останали държави не са класифицирани в доклада, „но това не означава, че правото на религиозна свобода се зачита изцяло в тези страни", обяснява доклада. Оръжията, използвани срещу религиозни малцинства, са „сексуално насилие и престъпления срещу деца, момичета и жени, които са отвличяни, изнасилвани и принудени да променят вярата си чрез принудително обръщане, репресивни технологии за наблюдение, които все по-често са насочени към групи от вярващи“.

„Пандемия, използвана срещу малцинствата“

Докладът също така изследва въздействието на Covid-19 върху правата на човека, включително религиозната свобода. „Държавите са използвали несигурността, причинена от Covid-19, за да увеличат контрола над своите граждани, а недържавните участници са се възползвали от объркването, за да вербуват, разширяват и предизвикват по-широки хуманитарни кризи, с дълбоки последици за правата на човека“, включително тази религиозна свобода”, се посочва в доклада. „Болестта изостри съществуващата нестабилност, свързана с фактори като бедност, корупция и неадекватни държавни структури. Терористичните групи и ислямските екстремисти, например в Африка, са се възползвали от ситуацията и неподготвеността на правителствата, за да увеличат броя на насилствените атаки и да консолидират своите териториални завоевания”.

Пандемията се използва и от екстремистки групи като пропаганда „за набиране на нови членове. Многобройни интернет публикации на Ал-Кайда, Ислямска държава и Боко Харам описват Covid-19 като наказание от Бог за „невярващия Запад“ и обещават имунитет срещу вируса, осигурявайки място в рая за джихадистите. Авторитарни режими, като Китай, използваха епидемията, за да поставят по-големи ограничения върху религиозната практика и затварят уебсайтове, които излъчват религиозни церемонии". Теориите за конспирация се разпространяват онлайн, "намеквайки, че евреите са причинили епидемията, а в няколко страни като Китай, Нигер, Турция и Египет пандемията е приписвана като дело на християните".

Съществуващите преди това социални предразсъдъци срещу малцинствени религиозни общности "доведоха и до увеличаване на дискриминацията чрез отказ на достъп до хранителна помощ", като например в Пакистан.

В доклада се съобщава и за "положителен държавен отговор" по въпроса за религиозната свобода: комунистическото правителство на Куба "за първи път позволи излъчването на Кръстния път с папа Франциск и великденските литургии по държавната телевизия".

(dg/acs/sir)

21 Април 2021, 08:11