Ирландските епископи: асистираното самоубийство е провал за обществото

Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Асистираното самоубийство отразява неуспеха на състраданието на обществото“: това пише Епископската конференция на Ирландия (ICBC) в дълга и подробна нота, отнасяща се до законопроекта „Да умреш достойно“. Проектозаконът предвижда „съдействие за постигане на достоен и спокоен край на живота" за терминално болните възрасти хора, които се считат за „способни да подадат искане" чрез декларация, която трябва да бъде заверена от двама лекари, след подходящи проверки.

Епископската нота е подписана от Съвета за живота, консултативен орган, учреден от ирландските епископи и Консултативната група по биоетика, академична организация, която съветва прелатите по въпроса. „Ние носим моралната отговорност да се грижим за ближния си, според евангелския образ на Добрия самарянин“, се казва в документа, като се насърчават „добрите палиативни грижи, които, като зачитат живота и в същото време признавайки човешката смъртност, предлагат на терминално болните най-добрата възможност да стигнат до края на живота по достоен и спокоен начин".

Не съществува живот без стойност

Епископите също така осъждат „предположението, което е в основата на подпомогнатото самоубийство“, тоест фактът, че „има живот без стойност, живот, който вече не си струва да се живее“. Това е „заблуда, която неизбежно разяжда самата основа на уважението и правната защита на всеки човешки живот, независимо от възрастта, инвалидността, компетенциите или болестта“.

Пътят на палиативните грижи

Особена загриженост епископите изразяват поради факта, че законопроектът „не изисква от лицата, полагащи грижи, да осигуряват подходящи палиативни грижи на неизлечимо болното лице“. Това означава, че „някой може да реши да сложи край на живота си, без никога да е изпробвал това, което предлага палиативната помощ и следователно може да вземе това решение, без да е наясно с другите налични възможности“. Друг „сериозен пропуск" е, че законопроектът не признава факта, че  „много пациенти, които искат асистирано самоубийство, са в депресия". Но ако са добре обгрижвани, тези пациенти се подобряват и чувстват, че желанието им за смърт намалява. Следователно, вместо да се улеснява асистираното самоубийство, се подчертава в нотата, трябва да „се подобрят психиатричните и медицинските грижи за терминално болните“, предлагайки им нови възможности за живот.

Състрадание

Що се отнася до принципа на състраданието, често „представяно като оправдание за подпомогнато самоубийство“, епископите припомнят, че да имаш състрадание наистина означава „да страдаш с някого“. Поради тази причина законопроектът представлява провал, поражение  в предизвикателството „да се грижим за неизлечимо болните“. Освен това „онези, които подпомагат самоубийството, независимо каква е мотивацията им, се чете в документа,  сътрудничат със самоунищожението на друг човек“.

Закони, противоречащи на общото благо

Епископската конференция също така отбелязва, че да се предвижда по закон   асистираното самоубийство, това би го направило в известен смисъл „нещо добро" или „желано", с последицата, че „грижите в края на живота ще бъдат сведени до услуга, а не до право", като се поставят  под емоционален и социален натиск неизлечимо болните, инвалидите и други уязвими пациенти, който ще се чувстват  принудени да „спестят на другите тежестта да се грижи за тях“.

Предизвикателството на пандемията

И накрая, разглеждайки пандемията Ковид-19 и всички усилия на правителството, здравните работници и населението в борбата с нея и за защита на най-уязвимите хора, епископите казват, че са убедени, че в името на „най-добрата услуга за човечеството и за общото благо”, ирландският парламент не трябва да одобрява законопроекта  „Да умреш достойно”, а по-скоро да инвестира ресурси в полза на палиативните грижи.