Съединените щати: време за изцеление на раните
Алесандро Джизоти – Светла Чалъкова – Ватикана
Съединените щати все още са потресени от случилото се на 6 януари с нападението срещу Капитолия, което доведе до смъртта на 5 души. Безпрецедентно събитие, което обаче драматично показа разделението, присъстващо в американското общество, надхвърлящо политическото измерение. Поляризация, която се задълбочи през последните години и, която според много наблюдатели не е предопределена да изчезне в краткосрочен план. Неслучайно темата, избрана от новия президент Джо Байдън за церемонията по полагане на клетва, е America United. Необходимост, тази от национално единство, широко усещана от американците, също в съзнанието, че само ако са обединени, ще могат да се справят с пандемията и сериозната икономическа криза, произтичаща от нея.
Също папа Франциск винаги е подчертавал стойността на единството на американците, написано в герба на нацията, E pluribus unum. По време на апостолическото си пътуване до САЩ през 2015 г. той е първият папа, който говори пред общото заседание на Конгреса. В произнесеното си тогава слово - чрез фигури като Линкълн, Дороти Дей, Мертън и Мартин Лутър Кинг – Франциск подчерта какво прави уникална американската демокрация. От това слово преди 5 години до думите в молитвата „Ангел Господен“, на 10 януари за случилото се на Капитолия четири дни по-рано, Франциск винаги е насърчавал да се отхвърлят разрушаващите изкушения и да се работи с търпение и смелост за помирението и единството. Показателно е, че в посланиеjто, изпратено на 18 януари в Деня на Мартин Лутър Кинг, той призова американците да се „завърнат“ към мечтата на афро-американския лидер. Съединените щати трябва да реализират тази недовършена мечта за „хармония и равенство“. Мечта, която „винаги остава актуална“ и наистина става още по-належаща в държава, където, въпреки големите икономически възможности, несправедливостите и социалните конфликти остават - сега също изострени от пандемията. Следователно е време „ние“ да надделее над „аз“, да се излекуват раните и да се намери едно обновено единство, основано на онези принципи, които винаги са подкрепяли американската демокрация, правейки я главно действащо лице на международната сцена.
Именно проблемът с националното помирение ще бъде най-трудното предизвикателство, особено в първата фаза на президентството на Байдън. Някой отбеляза, че никога преди членовете на администрацията не са били толкова многорасови, започвайки от вицепрезидента Камала Харис. До вътрешната тема за „изцелението“ на американското общество стои един допълнителен фронт, върху който са насочени международните прожектори. След години, често белязани от едностранни решения или двустранни споразумения, всъщност има големи очаквания за „връщане“ към многостранността и възобновяване на отношенията на доверие с международните организации, започвайки от ООН. През последните седмици вече бяха обявени някои стъпки в тази посока, като връщането на САЩ към Парижкото споразумение за климата. Този избор се сближава с ангажимента на папа Франциск в полза на закрилата за общия дом, изразен по-специално в Енцикликата Laudato si'.
И така, докато Джо Байдън се готви да даде клетва като 46-и президент на Съединените щати, случилото се през последните дни на Капитолийския хълм ни напомня, че демокрацията и нейните институции са ценни и не трябва да се считат „за даденост“ само заради факта, че съществуват от дълго време. Това съзнание не трябва да остане само на думи, а – цитирайки Енцикликата Fratelli tutti - изисква конкретни усилия на всички нива. Следователно ангажимент не само от страна на политическите лидери, но и от страна на всички хора и техните движения, за насърчаване на общото благо и укрепване на демокрацията. Това е още по-вярно днес, в исторически период, в който въпреки центробежните сили и националистическите интереси пандемията драматично показа, че „никой не може да се спаси сам“.
