Нова Горица и Гориция – символ на гостоприемна Европа

Стефано Лешински – Маня Кавалджиева – Ватикана

Сред добрите неща, за които 2020 заслужава да се помни, със сигурност е присъждането на титлата Европейска столица на културата 2025, съвместно на словенския град Нова Горица и на италианския град Гориция. Италианският държавен глава Серджо Матарела припомни това с гордост в речта си за края на годината, припомняйки ценностите на съжителството и взаимното уважение, които трябва да служат за пример и на Европа, често разкъсвана от националистически претенции. Мисъл, споделена и от словенския президент Борут Пахор, който, като цитира проекта ‘Go! Borderless’, пожелава  процесът на сътрудничество да може да се задълбочи, в духа на „Нова Горица и Гориция - един град“.

Пример на братство за Европа

„Несъмнено границата може да бъде елемент на разделение, но може да представлява и възможност за среща и стимул за среща“. Монсеньор Карло Мария Редаели, който е архиепископ на Гориция, припомня мултикултурния характер на града, който бе кръстопът за среща между култури, като италианска, словенска, немска и еврейска. Предоставянето на титлата Европейска столица на културата представлява чудесна възможност и голяма отговорност за общностите от долината на река Изонцо. Казах  това и в проповедта си на 1 януари,  обяснява монсеньор Редаели, като припомних  прекрасната енциклика „Fratelli tutti’“ на папа Франциск. Братството, за което сме призвани да бъдем пример за Европа, не води до отказ от собствената идентичност, напротив". Памет и прошка са две думи, които придобиват особено значение за общностите на тези територии, дълбоко наранени от историята. „Само със способността да гледаме напред, с убеждението, че всички хора имат същото достойнство като Божи чеда, можем да бъдем пример за Европа“.

Връзка на сътрудничество, изградена с течение на времето

Тясната връзка, изградена в течение на десетилетия между двата града, бе и плод на работата, извършена от християнската общност. „Преди няколко седмици“,  обяснява прелатът, „ние отворихме тук, в Гориция, заедно с „Каритас“, център за деца, копирайки идея, родена в Нова Горица и оттам дойдоха да ни обяснят как да го направим. От години се провеждат и срещи, на границата, между францисканските общности на двата града; тази година за съжаление срещата се провежда само онлайн, поради пандемията, но има и много други наистина много хубави примери".

Път, под знака на толерантността и гостоприемството

„Когато мисля за нас, като европейци, казва още  монсеньор Редаели, искам да подчертая голямата роля, която имаме от историческа и културна гледна точка, без да забравяме позоваването на християнските и еврейските корени, така че горко ни, ако се затворим в нас самите, сякаш сме крепост и това се отнася и до целия много сложен въпрос с миграцията”. Европа, която намира своето обобщение в опита от Гориция, е способна да води диалог с различни култури и с различна чувствителност, именно защото съзнава собствените си корени. Как може да се забрави,  че точно в архизиоцеза Гориция се намира красивата Акуилея, люлката на християнството в целия североизточен регион, благодарение и на многото хора, дошли тук отдалече, за да разпространяват посланието на Евангелието.

Титлата Европейска столица на културата

Инициативата започва през 1985 г., по инициатива на Мелина Меркури, по онова време гръцки министър на културата, като става един от най-признатите проекти на ЕС. Наистина, европейските столици на културата подчертават богатството на европейското културно многообразие и дават нова визия на историята и на споделеното наследство. Титлата се присъжда всяка година на два града, в две различни държави-членки на ЕС. За 2025 г., заедно с Нова Горица и Гориция, които се представиха с трансграничен проект, бе избран германския град Кемниц, близо до границата с Чехия, разделен по време на Втората световна война и преименуван при комунистическия режим на ГДР в Карлмарксщат (от 1953 до 1990 г.)