Ирак: необходимото възстановяване на християнското изкуство

Жан-Шарл Пицолу – Маня Кавалджиева – Ватикана

Паскал Магесян отива за първи път в Ирак през 2008 г., за да се срещне с християнските общности и там установява, че населението е все още дълбоко белязано от действията на терористичните организации. В долината Ниневия, Паскал е посрещнат от хора, изстрадали от войната, повечето избягали от столицата Багдад и от Мосул. Те  разказват за понесения натиск и за преследванията.

Последицата от това пътуване е тази,  че Паскал се посвещава на християнските общности от Изтока и днес той публикува фотоалбума „Месопотамия“, който прави преглед на християнското наследство в региона. Религиозно наследство, унищожено или осквернено на всяко място, където е преминала организацията на самозваната Ислямска държава.

„Когато през 2014 г. ИДИЛ завзе долината Ниневия и Мосул, веднага разбрах какво става“, разказва Паскал. „Разбрах, че ИДИЛ е безмилостна не само с цивилното население  - християни, язиди и други – но и с човешките общности и с тяхното културно наследство, поради стратегическата цел да изкорени цели цивилизации“.

Затова Паскал решава да създаде асоциацията „Наследство на Месопотамия", за да инвентаризира наследството на християни и язиди. .

15 години пътуване из Месопотамия

Паскал Магесян обикаля Ирак надлъж, и нашир,  снима повредените паметници, свързва се с асоциации и фондации, за да сенсибилизира съзнанието относно необходимостта за съживяване на това наследство, без което завръщането на християнските общности,  до голяма степен компрометирано, ще бъде още по-трудно.

Крехко възстановяване ….

Днес Ирак пише нова страница в историята си и много общности в страната все още подкрепят възможността за „съжителство". Около една трета от разселените християни в долината Ниневия са се завърнали, за да се установят в своята общност по произход; друга трета все още е в Кюрдистан и следователно все още е разселена; последната трета напусна Ирак, в някои случаи окончателно, за да отиде да живее в други страни от Арабския залив, в Европа или в САЩ. Що се отнася до Мосул обаче, ситуацията е малко по-различна. Само около петдесет семейства се завърнаха в града, главно в източната част на Мосул, но не и в стария град. „Все още сме далеч от постигането на целта“, казва Паскал Магесян; „някога, преди падането на режима на Саддам Хюсеин, преди Ал Каеда, преди ИДИЛ, в Мосул имаше десетки хиляди християни“.

За да се стимулира завръщането на християните, изглежда твърде важен аспектът на религиозното наследство, като се има предвид, че църквата или манастирът са основни места за срещи за тези общности. Ето защо е абсолютно необходимо да се реставрират или възстановят тези сгради, ако искаме отново те да „могат да пуснат корени“,  да се укрепят и свържат отново със своите селища и със земята си.

Подкрепата на младите мюсюлмани

Младите мюсюлмани също се мобилизираха в Мосул, за да насърчат завръщането на християните: „Градът не е същият без вас: върнете се!“, казва Мохамед на семействата, избягали от града заради фундаменталисткото насилие. Мохамед Есам, заедно с други млади мюсюлмани, основа асоциация на доброволци, която има за цел да допринесе за възстановяването на историческите сгради в Мосул. Когато журналистът на информационната агенция „AsiaNews“ се срещна с него, той помагаше за премахването на развалините в сирийската католическа църква „Свети Тома“ (Мар Тома), унищожена и разграбена от джихадистите, когато те поеха контрола над града през лятото на 2014 г.

Мохамед не е забравил зверствата, извършени от бойците на самопровъзгласилия се халифат. „Ние искаме да променим възприятието, което жителите на този регион и на света имат за град Мосул. Искаме християните да бъдат част от тази земя, защото те са част от местната история, богата и ценна история”, казва той.

По време на своите пътувания, Паскал Магесян успя да установи една промяна на възприятието, което иракчаните имат за своето културно и религиозно наследство. Ако в миналото те са можели, без да си задават много въпроси, да заменят стари сгради със специална архитектура със сгради, често пъти незначителни и от стоманобетон, преминаването на ИДИЛ през територията  разкри на иракчаните историческата, архитектурната и културната стойност на тяхното наследство. Оттук и размисълът за необходимостта от възстановяване на сградите така, както те са били в  миналото или поне със запазване на античната им конструкция.