22 -ма са загиналите журналисти през 2020. 22 -ма са загиналите журналисти през 2020. 

Съветът на ЕС: „нападение срещу журналист е нападение над демокрацията"

През 2020 г. 22 -ма са загиналите журналисти заради работата си, най-вече в конфликтни държави или сцена на силно напрежение, като Сомалия, Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, Пакистан. В списъка влизат и страните, засегнати от насилието на организираната престъпност, като наркос в Мексико, военните и паравоенните групи, като например в Колумбия и други страни. Това са разпространнените официални данни за Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти, който се отбелязва на 2 ноември, е учреден от ООН през 2013.

Според Комитета за защита на журналистите (CPJ, независима организация със седалище в Ню Йорк) през текущата година, 64 репортери са изчезнали, започвайки от Мексико, Сирия, Ирак и Русия. Комитетът посочва също така 10-те държави, в които се упражнява най-голяма цензура, списък, съставен според използването на задържане, репресивни закони, наблюдение на журналисти, ограничения на достъпа до интернет и социалните медии. На челно място е Еритрея, следвана от Северна Корея, Туркменистан. В тези три страни, медиите действат като говорител на държавата, а всеки независим журналист е жертва на принудително изгнание. Следват Саудитска Арабия, Китай, Виетнам и Иран, смятани за особено квалифицирани в затварянето и тормоза на журналисти и техните семейства, както и в дигиталното наблюдение и цензура в интернет и социалните медии. Списъкът завършват страните, които тотално пренебрегват международните стандарти, като Екваториална Гвинея, Беларус и Куба. Опасните и трудни условия на работа на журналистите в Сирия, Йемен и Сомалия не могат да бъдат отдадени само на правителствената цензура, а също от бушуващите насилствени конфликти, недостатъчна инфраструктура и недържавни участници.

 „Ключовата роля на журналистите и други медийни участници при изобличаването на неправомерни действия, корупция, престъпност и злоупотреба с власт ги излага на сплашване, заплахи, тормоз и насилие, понякога на произволно лишаване от свобода и в краен случай на изтезания и убийства”, пише в нота Съвета на Европа, промоутър на Платформата за защита на журналистиката и безопасността на журналистите, на която почти всеки ден пристигат доклади и жалби за такива действия. Това са „особено сериозни нарушения на правата на човека“, тъй като засягат хората, но и защото „лишават другите от правото им да получават информация, като по този начин подкопават обществения дебат, който е в основата на плуралистичната демокрация“. Нападането на журналист означава "нападение върху самата демокрация". Според Съвета на Европа, "необходимо е политическо внимание на най-високо ниво и координирани действия от правителствата на национално и международно ниво, в сътрудничество с всички заинтересовани страни". Нуждаем се от "решителни мерки за защита на журналистите от заплахи и насилие".

(dg/vatn/eu)

03 Ноември 2020, 09:18