Бившата базилика "Света София" в Истанбул Бившата базилика "Света София" в Истанбул 

Турция: Държавният съвет решава съдбата на «Света София»

На 2 юли Държавният съвет решава дали бившата базилика "Света София" в Истанбул, музей от 1935 г., ще отвори отново врати за ислямския култ.

На 2 юли Турският държавен съвет ще реши дали бившата базилика „Света София“ в Истанбул, построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I, превърната в джамия след падането на Константинопол през 1453 г. а през 1935 г. в музей според волята на Кемал Ататюрк, ще отвори отново вратите си за ислямския култ. По този начин ще се осъществи една дългогодишна мечта на турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Част от опозицията обвини държавния глава, че използва вече дискутирания въпрос за възобновяването на „Света София“ в джамия като средство да отклони общественото внимание от икономическата криза, която преминава през страната и която може да се влоши през следващите месеци. Също и от спешната ситуация вследствие на Ковид-19 с почти 4800 жертви и 175 000 заразени.

Откакто пое властта, Ердоган започва да изпраща все по-конкретни сигнали, като организира групови молитви в градините пред монумента, който е вписан в списъка на ЮНЕСКО за наследство за човечеството. На 29 май, по повод 567-та годишнина от османското завладяване на Константинопол през 1453 г., Ердоган посочи докъде иска да стигне: в една напълно празна Аясофия, поради разпоредбите за коронавируса, само в присъствието - необичайно, но желано - на министъра на туризма и за първи път от десетилетия на имам, се проведе ислямската молитва, като завършек на честванията, предавана пряко от държавната телевизия.  Имамът прочете Сура Ал-Фатиха, споменавайки „завоевателят“, който се обвързва с Мохамед II, водачът, превзел града след дълга обсада, сложил край на Византийската империя и станал султан. Ясен знак, че този път президентът е по-решителен от всякога.

Според резултатите от социалогическо проучване, направено от Areda Survey и публикувани в началото на юни, 73% от турските граждани подкрепят възобновяването на „Света София“ в Истанбул като място за поклонение и молитва за мюсюлманите. Резултатите подхраниха противоречията около сградата, която стана център на ожесточена полемика, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган одобри измолването на ислямска молитва в сградата.

Като пример за следване в случая за „Света София“ в Истанбул, представители на националистическата и радикална ислямска фракция - включително и самият Ердоган, който заложи на тези карти, за да поддържа властта - припомнят случаите с църквата в Акдамар и манастира Сюмела. Тези две култови места, първоначално християнски, са  превърнати първо в музеи, а днес са пълноправни джамии.

Думата сега има Държавния съвет, чийто състав обаче се промени много през последните години и който, особено след неуспешния преврат през 2016 г., все повече е под пряк контрол на президента на републиката. Атина вдигна тревога в края на миналия месец, като призова ЮНЕСКО да се намеси. Но външният министър Мевлут Чавушоглу твърдо заяви, че "това изобщо не е международен въпрос, а въпрос на национален суверенитет". Още по-директен е президентът Ердоган, според когото никой не трябва да се намесва във вътрешните работи на Турция.

(dg/asianews)

 

 

01 Юли 2020, 09:10