Мустафа Черич: в търсене на истината и справедливостта

Какво се промени в Босна и Херцеговина през последната година? Имаше ли стъпки напред по трудния път на национално помирение и заздравяване на раните или отстъпване назад?

Нищо не се е променило. Ние в Босна сме в постоянен процес на търсене на истината, като продължаваме да настояваме за справедливост, да се молим за мир и да мечтаем за помирение. Това не е лесно, но тук няма друг начин. Ще успеем, при условие че сърцата ни са изпълнени с вяра в Бог, а умовете с надежда в човешката доброта. Истината е условие за психичното здраве на индивида; справедливостта е условие за социалното здраве на общността; мира е условие за хармоничен човешки живот; помирението е условие за нашето общо човешко съществуване на тази красива планета Земя, която Всемогъщият Бог ни е поверил, за да се грижим за нея, за наше добро и за Неговата слава.

Как живеете тези дни на 25 годишнината от геноцида?

 „Аз живея в мир в Сараево, Йерусалим на Европа, както го нарече Светият Отец, когато го посети през 2015 г. и го благослови със своето послание: „Мирът да бъде с вас“! Преживявам случилото се, припомняйки жертвите и мъчениците от геноцида в Сребреница с тази молитва: „Милостиви Всемогъщи Боже! Ако грешим, дай ни силата на покаянието на Адам. Ако ерес ни засенчи, озари сърцата ни с чистотата на вярата на Ибрахим/Авраам. Ако ни сполети нещастието, научи ни да изграждаме ковчега на спасението на Нух/Ной. Ако сме пленени от страха на потисника, направи ни способни на справедливостта на Муса/ Мойсей. Ако ни връхлети омраза, спаси ни с любовта на Иса/Исус. Ако сме изгонени от домовете си, направи ни способни, според волята на Мохамед, да се завърнем в домовете си!

Какво още могат да направят православните, мюсюлманските, католическите и еврейските религиозни лидери, за да насърчат помирението?

Те могат да направят много и трябва да го направят сега и тук, за доброто на човечеството, което рискува изчезване, ако тези световни религии не предприемат сериозни стъпки към мира и помирението на човечеството, независимо от раса и цвят на кожата, от политическа и идеологическа ориентация, независимо от географския произход. Днес повече от всякога осъзнаваме, че сме едно човешко семейство и имаме обща съдба,  в добро и лошо, в богатство и бедност, в болести и здраве, за да се обичаме и уважаваме един друг докато смъртта не ни раздели, според върховния и вечен божествен закон на вярата и морала. Това е тържественият обет, който днес трябва да дадем пред Всемогъщия Бог и едни на други за нашето оцеляване като човечество. Точно това направиха папа Франциск и Великият имам Ахмед Тайб от Ал-Азхар, в Кайро, Абу Даби, през февруари миналата година. Бог да ги благослови!“.

Има ли знаци на осъзнаване на геноцида и волята за прошка и помирение в сръбско-босненската и сръбската общност или все още преобладава отричането на случилото се?

Има някои хора и групи у сръбския народ, които са готови да признаят греха на геноцида и да поискат прошка, но официалното сръбско отношение все още е приковано с оковите на отричането, което е пречка за помирението, което трябва да се основава на истината и справедливостта, както и на обещанието, че това престъпление никога повече няма да се повтори. Но съществува надеждата, че целият сръбски народ ще разбере, че признаването на греха на геноцида е единственият начин за прошка“.

(dg/vatn)